На брега на древно езеро в днешната пустиня Руб ал Хали екип от Саудитската комисия за наследство, университета KAUST и университета Грифит е събрал 5511 каменни оръдия, по-големи от 2 см, от основния участък на обекта „Урук ал Джулайба“. Част от каменните върхове са били захванати на дръжка като ловни оръжия, а по няколко от тях има химични следи, свързани с дървото Acokanthera schimperi. Затова авторите допускат, че върховете са носили растителна отрова.
Статията в списание „Сайънс“ е публикувана на 12 ноември 2026 г. Пресофисът на Грифит я определя като приета за печат.
Езерото Мундафан преди 125 000 години
Във влажна топла епоха, известна като „Зелена Арабия“, в басейна Мундафан има сладководно езеро. То заема около 340 кв. км и стига до 29 м дълбочина, а около него растат трева, храсти и дървета. Днес районът е сред най-сухите на Земята.
Учените са описали над 500 вкаменели находки от растения и животни на повече от 130 места. Между животните са хипопотами, изчезнали биволи с дълги рога, камили, арабски орикс, газели и щрауси. Каменните оръдия лежат на групи, които съвпадат със струпванията на кости, и според екипа това е място, където хората са ловили и разчленявали плячка.
Някои отломъци могат да се сглобят обратно, което показва, че оръдията са правени на място. Над 98 процента от тях са от кремък, изработени с техниката Леваоа – подготвяне на ядрото така, че от него да се откъсва отломък със зададена форма. Възрастта на езерото е определена с два метода, приложени към пясък и вкаменели зъби.
Следи от дръжка и растителни съединения
По няколко върха има следи от удар, който съответства на сблъсък с голямо животно. Под микроскоп край острието се виждат останки от животинска тъкан, а при основата – растителна смола и влакна. Те показват, че върховете са били закрепени към дървена дръжка и са част от съставно оръжие. Следи от залепване има при 49 процента от върховете, а остатъци от различни вещества – при 84 процента от проучените.
Химичният анализ намира при няколко върха биомаркери, свързвани с Acokanthera schimperi, известното като „дървото на стреловата отрова“. Токсините му са сърдечни гликозиди – вещества, които нарушават работата на сърцето. Открити са и други потенциално отровни растителни съединения, а следи има и от обработка на палми, грудки и храсти, както и на дърво и влакна.
Ръководителят на проучването Крис Кларксън от Грифит казва, че „едно от най-важните открития са доказателствата, че някои каменни върхове са били използвани като ловни оръжия на дръжка“. Съръководителят Франс ван Бухем от KAUST описва брега като следа от „коренно различна Арабия“, където сладка вода, пасища и дървета са изхранвали хора.
Отровата е извод от химични следи
Авторите нямат пряко доказателство, че животно е убито с отровно оръжие, и не могат да кажат дали върховете са били на копия за мушкане или на хвърлени стрели. Не се знае нито как е приготвяна отровата, нито дали е действала. В съобщението на Грифит е записано, че следите „повдигат възможността“ някои оръжия да са носили растителни отрови. Екипът планира още химични анализи, за да се установи кои точно растения са използвани.
Каменните оръдия са събрани от повърхността, а не от датирани пластове, затова 125 000 години е възрастта на езерото и дава най-много горна граница за оръдията. Така го обяснява Джефри Роуз, който не е участвал в проучването. В част от публикациите за находката се пише за „разкопани“ 5511 оръдия, а в други – за събиране от повърхността.
Човешки кости не са намерени. Авторите приписват оръдията на хомо сапиенс, защото според тях видът вече е бил извън Африка и е живял в Югозападна Азия по това време.
В част от публикациите се сочи, че най-старите известни отровни върхове от Южна Африка са на около 60 000 години, така че арабските биха били два пъти по-стари, ако датировката издържи. Съобщенията на институциите не съдържат такова сравнение.
Находката се вписва в проучване на „Нейчър“ от 2025 г., което описва влажни периоди в Арабия, повтарящи се през последните осем милиона години. Екипът смята, че в такива периоди хората не са само преминавали през региона, а са се заселвали. Следващите стъпки са още теренна работа с търсене на човешки останки.
Коментари (0)
Все още няма коментари.