При около 80% от 177 изследвани вида човешкият шум променя поне един белег в тялото, развитието или поведението на животното. Това показва преглед в списание Science на Hansjoerg Kunc и Rouven Schmidt от Queen's University Belfast, който обобщава 214 експериментални проучвания.

Авторите събират проучвания, в които животни, изложени на шум от хора, се сравняват с контролна група в тишина. Измерват работата на тялото, развитието, поведението, оцеляването, размножаването, числеността и отношенията между хищник и плячка. При анализа отчитат кои видове са близки роднини, за да не изкривят резултата с видове от едно семейство.

Дял от видовете, не от отделните животни

Процентът показва при колко вида учените са измерили поне един ефект. Ако при даден вид шумът е повишил стресовите хормони, промяна е отчетена, дори останалите белези да не са се променили. Според статията това са около 140 от 177 вида. Шумът може да вдига клетъчния стрес и стресовите хормони и да променя физическото развитие.

Друга мярка е числеността: на всеки 100 животни в тихите места в шумните живеят около 63, или с 37% по-малко.

В прегледа на същите автори от 2019 г. в Biology Letters влизат 108 проучвания на 109 вида: земноводни, членестоноги, птици, риби, бозайници, мекотели и влечуги. Групите не се различават помежду си по реакция на шума, затова авторите заключават, че реагира мнозинството видове, а не няколко особено чувствителни.

Хищници и плячка под шум

Под шум хищниците влагат около два пъти и половина повече усилия, но хващат около 25% по-малко плячка, а плячката е по-нащрек. Много хищници откриват жертвата по звук, а шумът го заглушава.

Това личи в експеримент от Швеция. 38 отглеждани в плен млади горски улули са тествани във волиери, всяка птица при тишина, шум от трафик, изкуствена светлина и светлина заедно с шум. Шумът намалява с около 10% вероятността птицата да реагира на сигнал за плячка и действа най-силно върху шумолене, което птицата трябва да чуе. Птиците по-трудно намират откъде идва звукът.

Шумът не влияе на всички видове еднакво. Авторите на прегледа пишат, че той създава победители и губещи сред видовете и променя екосистемите. Един хищник може да губи от шума, а друг да печели, когато шумът изкарва плячката на открито. В прегледа от 2019 г. намаленият лов на прилепите е отбелязан като нещо, което може непряко да ползва техните жертви. Авторите не твърдят, че могат да определят дали ефектът е вреден или полезен във всеки отделен случай. Общият резултат в новия преглед е отрицателен, макар някои видове да получават облаги.

Ограничения на данните и зони с тишина

Данните идват от експерименти, не от преброяване на цялата дива природа. Шведското проучване например е с птици в плен и без реален улов, затова не измерва колко успешен е ловът. Отговорите на птиците отслабват с повторенията, отчасти от привикване. Статията за новия преглед не обсъжда ограниченията му.

Авторите предлагат целенасочено управление на звука, например зони с малко шум, които да служат за акустично убежище.

По-ранен преглед в Science от 2021 г. за океана отбелязва, че за разлика от химическото замърсяване ефектът от шума спира, щом той намалее. Като доказателство авторите посочват бързата реакция на животните по време на ковид ограниченията.