Стенописи с паунове, жерави, два елена, подгонени от хищна котка, и сатир излязоха от земята в перистила на римска къща в испанския град Мерида. Откриха ги ученици от общинската школа „Баррека“ при разкопки в имота Уерта де Отеро. Фигурите са добре запазени, но кой е живял в къщата и кога точно са нарисувани, никой не може да каже.
Перистилът е вътрешният двор на римската къща, обграден с колонада. Според археолога Хосе Варгас, който ръководи работата, рисунките са и по вътрешните, и по външните стени на колонадата. Той ги описва като „много добре запазени“, с мотиви от природата, много птици и митологични теми. Източниците не казват коя стена какво носи, затова не знаем кой мотив на коя страна от двора е. Пауновете, жераво и сцената с хищника се знаят от публикация в американско списание за археология, а сатирът е примерът за митологичен образ.
Стенописите се показаха там, където през 1976 г. остана недокосната ивица пръст. Варгас нарече пропуска „плод на остарял метод“. Ученици от „Баррека V“ махнаха тази пръст през тазгодишната кампания и така откриха връзката между залата с мозайката на Медуза и главния двор. Програмата е общинско обучение за работа, а от 2019 г. има и специалност „работник по археология“.
Какво казват пауните и Медуза за дома
Общинската делегатка по обучението за работа Пилар Амор твърди, че пауновете не са просто украса, а знак за богатство и престиж на обитателите. Варгас ги нарича образ, който е „много представителен“ за властта на хората от къщата. Това е тълкуване на хората от разкопките, не доказан факт.
Мозайката на Медуза подсилва същото впечатление. Тя е около 30 квадратни метра, покрива цяла стая и най-вероятно е от II век. В центъра е главата на Медуза в осмоъгълен медальон, а в ъглите са четири паунова, които според екипа са четирите годишни времена. Варгас обяснява, че Медуза е била защитен знак за обитателите на дома. Школата „Баррека II“ откри мозайката през 2023 г. Самата къща е огромна – имотът е над 5000 квадратни метра, а разкопани са около 15 процента. Мозайка с такива цветове и сюжети и стенописи в двора са украса, каквато в римския град си позволява заможно семейство. Източниците обаче не го казват направо, а само сочат към „властта“ на обитателите.
Какво още не се знае
Как боята е оцеляла под земята, нито една от прочетените публикации не обяснява. Известно е само, че стенописите са били затрупани, а ивицата пръст пред тях е стояла недокосната от 1976 г. Затова не знаем защо цветовете са се запазили, а думите за „добро състояние“ идват от хората от разкопките.
Собственикът е неизвестен. Американското списание пише, че още не се знае кой е живял в къщата. Липсва и датата на рисунките. Изследването на археолозите Педро Матеос Крус и Феликс Палма Гарсия от 2020 г. не успях да прочета, а вестникарска статия от 2019 г. пише, че къщата е от I век, мозайките са от II век, а сградата е ползвана най-малко до V век. Това датира къщата и мозайките, но не и самите стенописи.
Разкопките започват през 1976 г. Следват намеси в края на 80-те, после мястото става сметище, а работата се възобновява през 2019 г. Сега кампанията свършва през декември, а през януари продължава с нова група ученици след обучение. Ден по-рано градът организира разходка из дома в неделя, 22 ноември, в 12 часа. Местата се разпределиха с публичен жребий между записалите се.
Коментари (0)
Все още няма коментари.