Кацане на всеки около половин минута, часове наред, при 38 градуса в кабината – и накрая цифра, която влиза в Книгата на рекордите на Гинес: 1021 излитания и кацания за 14 часа и 28 минути. Постигна ги капитан Николай Калайджиев на летище Горна Оряховица на 13 юни тази година, а през септември от Гинес обявиха, че рекордът е потвърден[1][2].
Числото не е избрано за красота. Старият рекорд, държан от американски пилот, е 442 кацания – Калайджиев го подобрява повече от два пъти[1][3]. „До сега единствено американски пилот е успявал да изпълни 442 излитания и кацания за 23 часа“, обясни самият той, след като новината стана официална[4].
Какво точно направи пилотът на 13 юни
Денят на летище Горна Оряховица започна на разсъмване и продължи до вечерта. Общината и Асоциацията на българската авиационна индустрия организираха истински авиационен празник за областта – със щанд за гиро-самолети, дрон футбол и срещи с авиационни фирми[5]. В центъра на всичко обаче бе Калайджиев с лек самолет, с който трябваше да направи 1000 обиколки – цел, която не просто изпълни, а надхвърли с над 20 допълнителни кацания[5][2]. Всяко минаваше по еднаква схема: излитане, кръг във въздуха, заход и т.нар. „допир и излитане“ – самолетът докосва пистата за миг и веднага пак е във въздуха, без да спира напълно[2][6]. В най-горещата част на деня Калайджиев спираше по веднъж на час, за да се потопи в ледена вода и да издържи физически до края[5].
Как броят кацанията съдиите на Гинес
За да мине едно кацане, не стига самолетът просто да докосне пистата. Правилата, по които е работил Калайджиев, изискват всяко приземяване да стане в определена 20-метрова зона, очертана с две линии – колелата трябва да докоснат земята преди първата, а самолетът да е отново във въздуха преди втората. Кацане след втората линия просто не се брои[2][6]. Точно затова целият опит е бил заснет на видео от начало до край – Гинес иска пълна видеодокументация на подобни рекорди, а не откъслечни кадри, за да могат съдиите после да сверят всяко едно кацане[7]. Обичайно организацията разчита или на видео, или на независими свидетели, които не работят за една и съща фирма, а понякога изпраща и собствен обучен съдия направо на място, за да потвърди резултата в момента[7]. В случая на Калайджиев проверката е станала факт – затова признаването се забави с цели три месеца, докато екип от Гинес прегледа документацията и часовете видеозапис. „Чакахме доста дълго, почти три месеца, за одобрение на световния рекорд, защото има изискване цялата документация и видеозаписите да бъдат прегледани в детайли“, разказа самият пилот[6].
Кой държеше рекорда досега
Предишният рекорд не е случайно постижение, а страничен резултат от съвсем друго начинание. През май 2001 г. американецът Томас Бишъп лети с малък самолет Pilatus Porter близо до град Дикейтър, Тексас, и за близо денонощие каца и излита 442 пъти – по едно кацане средно на всеки три минути, като всеки път се издига до около 640 метра височина. Той обаче не гони собствен рекорд – всъщност извозва парашутисти за опита на друг човек да постави рекорд по парашутни скокове за 24 часа, а неговите кацания се превръщат в отделно постижение сами по себе си[3]. Двайсет и пет години по-късно българският пилот не просто го подобрява – буквално го затрива, като каца повече от два пъти по-често за близо десет часа по-малко време.
Защо Горна Оряховица стана новина в авиационните среди
Калайджиев не е случаен избор за подобен опит. Преди този рекорд той вече е държал пет световни постижения, признати от Международната авиационна федерация (FAI) и от Гинес в леката авиация – включително рекорд за най-много кацания за един час[1][5]. Затова и опитът в Горна Оряховица привлече внимание извън България: на летището присъстваха представители на американска компания от космическия сектор, които проявиха интерес към бъдещо сътрудничество, включително по проекти, свързани с космоса[6][2]. Реагира и първият български космонавт Георги Иванов, чиято емоционална реакция беше отбелязана от медиите[2]. За малкото летище край Горна Оряховица – познато предимно с местен аероклуб, а не с международни рекорди – това е рядък момент на светлина в световните авиационни среди.
Самият Калайджиев държи да не звучи като състезание по цифри. „Най-важното за мен не са числата, а посланието към децата – да им покажем чрез действия, че човек може да постига неща, които са немислими“, каза той след признаването на рекорда[2][6]. За летището край Горна Оряховица и за общината, вложила усилия в организацията на цял авиационен ден заради него, посланието стигна и по друг начин – с международни партньори, които вече знаят къде се намира градчето на картата, и с история, която за няколко дни обиколи националните медии като една от малкото хубави и гордeещи новини на българската авиация тази есен.
Коментари (0)
Все още няма коментари.