Кацане на всеки около половин минута, часове наред, при 38 градуса в кабината – и накрая цифра, която влиза в Книгата на рекордите на Гинес: 1021 излитания и кацания за 14 часа и 28 минути. Постигна ги капитан Николай Калайджиев на летище Горна Оряховица на 13 юни тази година, а през септември от Гинес обявиха, че рекордът е потвърден[1][2].
Числото не е избрано за красота. Старият рекорд, държан от американски пилот, е 442 кацания – Калайджиев го подобрява повече от два пъти[1][3]. „До сега единствено американски пилот е успявал да изпълни 442 излитания и кацания за 23 часа“, обясни самият той, след като новината стана официална[4].
Какво точно направи пилотът на 13 юни
Денят на летище Горна Оряховица започна на разсъмване и продължи до вечерта. Общината и Асоциацията на българската авиационна индустрия организираха истински авиационен празник за областта – със щанд за гиро-самолети, дрон футбол и срещи с авиационни фирми[5]. В центъра на всичко обаче бе Калайджиев с лек самолет, с който трябваше да направи 1000 обиколки – цел, която не просто изпълни, а надхвърли с над 20 допълнителни кацания[5][2]. Всяко минаваше по еднаква схема: излитане, кръг във въздуха, заход и т.нар. „допир и излитане“ – самолетът докосва пистата за миг и веднага пак е във въздуха, без да спира напълно[2][6]. В най-горещата част на деня Калайджиев спираше по веднъж на час, за да се потопи в ледена вода и да издържи физически до края[5].
Как броят кацанията съдиите на Гинес
За да мине едно кацане, не стига самолетът просто да докосне пистата. Правилата, по които е работил Калайджиев, изискват всяко приземяване да стане в определена 20-метрова зона, очертана с две линии – колелата трябва да докоснат земята преди първата, а самолетът да е отново във въздуха преди втората. Кацане след втората линия просто не се брои[2][6]. Точно затова целият опит е бил заснет на видео от начало до край – Гинес иска пълна видеодокументация на подобни рекорди, а не откъслечни кадри, за да могат съдиите после да сверят всяко едно кацане[7]. Обичайно организацията разчита или на видео, или на независими свидетели, които не работят за една и съща фирма, а понякога изпраща и собствен обучен съдия направо на място, за да потвърди резултата в момента[7]. В случая на Калайджиев проверката е станала факт – затова признаването се забави с цели три месеца, докато екип от Гинес прегледа документацията и часовете видеозапис. „Чакахме доста дълго, почти три месеца, за одобрение на световния рекорд, защото има изискване цялата документация и видеозаписите да бъдат прегледани в детайли“, разказа самият пилот[6].
Кой държеше рекорда досега
Предишният рекорд не е случайно постижение, а страничен резултат от съвсем друго начинание. През май 2001 г. американецът Томас Бишъп лети с малък самолет Pilatus Porter близо до град Дикейтър, Тексас, и за близо денонощие каца и излита 442 пъти – по едно кацане средно на всеки три минути, като всеки път се издига до около 640 метра височина. Той обаче не гони собствен рекорд – всъщност извозва парашутисти за опита на друг човек да постави рекорд по парашутни скокове за 24 часа, а неговите кацания се превръщат в отделно постижение сами по себе си[3]. Двайсет и пет години по-късно българският пилот не просто го подобрява – буквално го затрива, като каца повече от два пъти по-често за близо десет часа по-малко време.
Защо Горна Оряховица стана новина в авиационните среди
Калайджиев не е случаен избор за подобен опит. Преди този рекорд той вече е държал пет световни постижения, признати от Международната авиационна федерация (FAI) и от Гинес в леката авиация – включително рекорд за най-много кацания за един час[1][5]. Затова и опитът в Горна Оряховица привлече внимание извън България: на летището присъстваха представители на американска компания от космическия сектор, които проявиха интерес към бъдещо сътрудничество, включително по проекти, свързани с космоса[6][2]. Реагира и първият български космонавт Георги Иванов, чиято емоционална реакция беше отбелязана от медиите[2]. За малкото летище край Горна Оряховица – познато предимно с местен аероклуб, а не с международни рекорди – това е рядък момент на светлина в световните авиационни среди.
Самият Калайджиев държи да не звучи като състезание по цифри. „Най-важното за мен не са числата, а посланието към децата – да им покажем чрез действия, че човек може да постига неща, които са немислими“, каза той след признаването на рекорда[2][6]. За летището край Горна Оряховица и за общината, вложила усилия в организацията на цял авиационен ден заради него, посланието стигна и по друг начин – с международни партньори, които вече знаят къде се намира градчето на картата, и с история, която за няколко дни обиколи националните медии като една от малкото хубави и гордeещи новини на българската авиация тази есен.
Коментари (8)
горна оряховица? сериозно ли? цял този подвиг, цяла тази история, за да се случи в... горна оряховица. не е лошо, разбира се, браво на калайджиев, ама все едно иван иванов спечели олимпиада по риболов във варна – готино е, но не е точно "световно събитие". да си го направил в софия или пловдив щеше да има поне малко повече шум. 👍
1021? хах, наистина ли? ама човече, 14 часа! как издържа пичът бе. трябва да му дадат нещо яко, сериозно. а горна оряховица... добре де, що за значение къде е станало, важното е рекорда. браво само!
14 часа... ами то човек няма да спи, нито ще пие вода! Как издържаха пилотите и контролерите на трафика по време на това лудост
1021 кацания… ама наистина ли е възможно?
1021 кацания? Наистина ли толкова са успели да ги броят, как измериха точно това нщо интересно ми е. Представям си колко се усещаш после – като робот, нали.
1021… горна оряховица? кой би предположил, че най-известният пилот в момента е свързан с този град. интересно ми е каква инфраструктура имат там всъщност
14 часа? Да бе, човек, 1021 кацания... Горна Оряховица… наистина ли там са го правили? Не знаех, че имат поле за такива неща. Какво ще правят сега с този рекорд?
Летище Горна Оряховица... Някой да знае как стига там, че се чудех дали да пробвам някоя разходка. 💸