Съюзът на парамедиците в България официално настоява за въвеждане на задължително практическо обучение по оказване на спешна помощ за целия персонал, работещ в специализираните болници за рехабилитация. В своя позиция, изпратена до медиите, организацията подчертава, че това предложение се базира на успешни модели, прилагани в развитите здравни системи на страните от Европейския съюз.

Основният мотив за това искане е новият стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина, приет през 2025 г., както и зачестилите в последните години случаи, при които специализирани болници са принудени да търсят съдействие от тел. 112. Според експертите от Съюза, в тези лечебни заведения, често наричани санаториуми, не се извършват само стандартни процедури, а се лекуват хора, прекарали инсулти, тежки съдови инциденти, сложни операции и травми, мнозина от които имат придружаващи сърдечносъдови или други хронични заболявания.

Новият стандарт по Физикална и рехабилитационна медицина разширява обхвата на лечението, включвайки пациенти с неврологични, кардиологични, онкологични и белодробни проблеми. Текстът му изрично акцентира върху реалните рискове от усложнения, включително тромбоемболии, флеботромбози и сериозно влошаване на придружаващи диагнози. Практически сценарии като внезапна загуба на съзнание след инсулт, тежка аритмия, инфаркт, хипогликемия при диабетици или остри алергични реакции по време на инхалационно лечение налагат персоналът да бъде подготвен за незабавна реакция.

Съгласно действащия стандарт „Спешна медицина“, всяко болнично заведение е длъжно да предприеме всички необходими действия за стабилизиране на пациент в критично състояние до пристигането на екип на ЦСМП. В специализираните болници за рехабилитация обаче липсва единен практически стандарт за готовност. Макар да се предполага, че лекарите имат базови умения, те се нуждаят от регулярно опресняване, а основните специалисти – физиотерапевтите и рехабилитаторите – имат подготовка, насочена към лечебния процес, а не към спешната медицина.

Предложената от Съюза система за обучение включва следните ключови елементи:

  • Придобиване на умения за базова животоподдържаща помощ и сърдечно-белодробна реанимация;
  • Практическа работа с автоматичен външен дефибрилатор;
  • Методи за разпознаване на инсулт, инфаркт, алергичен шок, хипогликемия и други животозастрашаващи състояния;
  • Прилагане на алгоритми за реакция до пристигането на спешните екипи и периодично опресняване чрез симулации.

От организацията призовават Министерството на здравеопазването да обсъди въвеждането на минимален практически стандарт, съобразен с денонощния характер на работа и профила на пациентите. Искането включва и определяне на задължително минимално оборудване за първоначална реакция в тези структури.

В същата позиция от Съюза на парамедиците припомнят и за значимия си успех, постигнат през юни, свързан с утвърждаването на професията „Парамедик“. Новият Държавен образователен стандарт, който прехвърля професията към направление „Здравни грижи“ с ясно разписани компетентности и възможности за реализация, вече е обнародван в „Държавен вестник“.