Правителството одобри проект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК), като чрез него се предлага нарушенията на ограничителните мерки, наложени от Европейския съюз (ЕС), както и тяхното заобикаляне, да бъдат квалифицирани като тежки престъпления. Информацията бе оповестена от правителствената пресслужба, откъдето разясниха, че предложените поправки предвиждат санкциониране на тези деяния не само с лишаване от свобода, но и със сериозни глоби, както и с възможност за лишаване от права.

С предложените промени в Наказателния кодекс на Република България изцяло се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година. Срокът за въвеждане на директивата е изтекъл на 20 май 2025 г., а поради неизпълнението му от страна на България, Европейската комисия вече е образувала процедура за нарушение срещу държавата ни.

Проектът предвижда създаване на нова глава в НК, озаглавена „Престъпления против ограничителните мерки на Европейския съюз“. В нея се включват редица специфични деяния. Новите престъпления обхващат:

  • нарушения на мерките, свързани със замразяване на финансови средства или икономически ресурси;
  • нарушения на ограниченията за допускане на определени лица на територията на държава членка (забрани за пътуване);
  • нарушения на забрана за или ограничаване на сключването или продължаването на сделки под каквато и да било форма, включително договори за обществени поръчки и концесии;
  • нарушения на забрани за предоставянето на финансови услуги или извършването на финансови дейности като финансиране, инвестиции, инвестиционни услуги и приемане на депозити;
  • предоставянето на услуги, различни от финансови, като правни консултации, счетоводство, одит и доверително управление.

Законопроектът предвижда криминализиране и на заобикалянето на ограничителните мерки на ЕС. Типичен пример за подобно поведение е практиката лица или фирми, попаднали под санкциите, да прехвърлят свои средства или икономически ресурси към трети страни. В съответствие с директивата се въвежда праг от 10 000 евро – нарушения на ограничения, свързани с финансови средства, икономически ресурси, стоки или сделки под тази стойност няма да съставляват престъпления.

Пресслужбата на правителството подчерта, че законът предвижда важни изключения. Няма да се счита за престъпление предоставянето на хуманитарна помощ, която е в съответствие с принципите на хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост. Под „ударите на закона“ няма да попадат и адвокатите, които осъществяват защита или представляват клиенти в наказателни, граждански или административни производства, както и тези, които предоставят правна информация относно образуването или избягването на такова производство, обясниха от пресслужбата.

Припомняме, че в края на юли правителството предложи и промени в Наказателно-процесуалния кодекс с цел ускоряване на наказателните производства.