Модата влияе върху около 1,45 милиарда хектара земеделска земя, или малко над 30% от всичката в света. Почти цялата тя е пасища за добитък, от който идват кожата и вълната, а не полета с памук. Това показва докладът „Климатично и земеделско въздействие на производството на текстил“ на Smith School на Оксфордския университет и благотворителната организация DIRT Charity.

Кожата е свързана с около 876 милиона хектара, вълната с около 528 милиона, а памукът с 34,7 милиона. Ленът и коноплята заедно имат 5,9 милиона хектара, а коприната 2,3 милиона. Иначе казано, кожата и вълната покриват над 1,4 милиарда от общите 1,45 милиарда, а памукът е около 25 пъти по-малко от кожата.

По-ранни оценки са стигали до много по-ниски числа, защото са броили само култури като памук, лен и коноплята. Новото в доклада е, че включва и пасищата за животните, от които идват кожа и вълна.

Каква земя има предвид докладът

Числото 1,45 милиарда не значи, че модата „притежава“ тази земя. Основателката на DIRT Арисона Муз обяснява: „Измерихме земята, която тази индустрия е в позиция да оформя.“ Голяма част от пасищата служат и за месо и мляко, затова от доклада следва и друго: според Муз „отказът от кожа и вълна не връща нито един хектар“.

Самият памук също не е изцяло за дрехи. По данните в доклада около 40% от културата е влакно за текстил, а около 55% е семе за олио и фураж.

Какво тежи повече: фермата или енергията

Авторите твърдят, че начинът на производство често тежи повече от вида влакно. Кожата от едър рогат добитък, например, оставя от 8,5 до около 152 килограма въглероден еквивалент на квадратен метър, тоест разликата е над 17 пъти. Това е мярка за парниковите газове, пресметната като въглероден диоксид.

Мицелиевата „кожа“ се прави от нишките на гъби и често се рекламира като по-чиста алтернатива. В доклада двата разгледани вида се различават около 20 пъти. Единият, произвеждан с чиста енергия, оставя 2,76 килограма на квадратен метър, а другият, с много въглищна енергия, около 57 килограма и надхвърля обикновената кожа. Вискозата от дървесина също се различава много, от 0,2 до 8,3 тона на тон влакно.

В опитни стопанства с биодинамично земеделие в Египет пестицидите са спаднали под 10% от предишното количество, а добивите от памук са се увеличили с близо 30%. От друга страна, в някои проучвания добивите от органично и биодинамично земеделие са с 20–34% по-ниски, но често сравнението е между една култура и монокултура.

Какво не може да ни каже докладът и какво пише на етикета

Докладът е предимно преглед на литература и не е минал през научно рецензиране. Самата DIRT има интерес биодинамичната сертификация в текстила да се наложи, а изследването е по нейна инициатива. Авторката признава, че проучванията за цели ферми през цели години са малко. Освен това много малко влакно и кожа идват от ферми със сертификат за цялостно управление.

За купувача това значи, че етикетът казва от какво е направена дрехата, но не как е произведена. Според доклада съставът дава „много малко“ представа за реалното въздействие. От 27 септември 2026 г. в ЕС е в сила директивата за овластяване на потребителите, която ограничава общите екологични твърдения.

За България няма отделни данни в източниците.

Заедно с DIRT, Biodynamic Federation Demeter International прави текстилен стандарт, който ще обхване 11 категории суровини.