Проблемът с нерационалната употреба на антибиотици и тревожното нарастване на антибиотичната резистентност бяха основните теми по време на дискусия в Националния пресклуб на медиите в София. Експерти поставиха акцент върху необходимостта от промяна в навиците на обществото, като представиха специализирана интерактивна карта за консумацията на медикаменти в извънболничната помощ. Срещата засегна както въпроси за отговорното набавяне на лекарства, така и за начините, по които правилното предписване може да ограничи влиянието на резистентността. Отбелязано бе, че през 2025 г. е регистрирано намаление на антибиотичната употреба с 20%.

Световната статистика подчертава мащаба на предизвикателството пред Европа и света. Според данни, представени от проф. Емма Кьолеян, координатор за Министерството на здравеопазването по EU-JAMRAI 2, около 700 000 души годишно губят живота си вследствие на инфекции, резистентни към стандартните препарати. Финансовите загуби също са значителни – около 8 милиарда евро в Европа и близо 20 милиарда долара в САЩ. Прогнозите са стряскащи: ако тенденцията не се овладее, до 2050 г. смъртността може да достигне 10 милиона души на година. Проф. Кьолеян поясни, че възстановяването на антибиотичната чувствителност е изключително сложен и дълъг процес, който отнема от 20 до 30 години, без дори тогава да има пълна гаранция за успех. Тя добави, че генетичните механизми на развитие на резистентност са свързани с плазмиди, които се разпространяват между бактериалните клетки за 20 минути, предавайки устойчивостта си.

За да се ориентират в ситуацията, експертите се базират на обективни източници:

  • Данните за броя на рецептите и предписаните опаковки идват от НЗИС.
  • Демографските показатели са предоставени от Националния статистически институт (НСИ).
Средно за страната се отчита закупуването на 835 опаковки на 1000 души. Регионалните данни обаче показват сериозни отклонения: докато в Хасково консумацията е 535 опаковки на 1000 души, а в София-град – 743, то в области като София и Разград показателите достигат съответно 1473 и 1456 на 1000 души.

Доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към НЦЗПБ, подчерта ролята на СЗО, която класифицира антибиотиците в три групи: „Достъпни“, „Под наблюдение“ и „Резервни“. Както СЗО, така и Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията настояват делът на първата група да достига поне 65%. В държави като Норвегия, Швеция и Дания този праг се спазва стриктно и достига около 90%. В България обаче от 2014 г. се наблюдава спад, като в момента процентът е около 40% в извънболничната помощ и между 23% и 25% в болничната.

Председателят на Българската асоциация „Единно здраве“ (БАЕЗ) д-р Драгомир Иванов отбеляза, че на 29 октомври в Центъра по заразни и паразитни болести е планирана конференция за ръководните кадри в сектора, където овладяването на резистентността ще бъде поставено като приоритетна дейност. Той подчерта нуждата от разработване на фармакотерапевтични ръководства. Проф. Кьолеян обърна внимание, че в българските болници сестринският персонал е крайно недостатъчен за спазване на необходимите стандарти, а общопрактикуващите лекари следва да прилагат стратегия за забавено предписване на антибиотици при съмнение за инфекция.

Информацията е важна за жителите на Бургас и областта, тъй като правилното отношение към антибиотиците е критично за ефективността на лечението на всяко домакинство в региона.

Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, сигнализира за разминаване между предписаните и реално продадените количества. Той изрази притеснение, че пациентите заобикалят контрола на НЗИС, като купуват препарати от хранителни магазини или чрез нелегален внос, известен като „куфарна търговия“, от съседни страни като Сърбия, Турция или Северна Македония. Маринов призова обществото да се доверява единствено на аптечната мрежа, тъй като само там могат да бъдат гарантирани качествени и нефалшифицирани лекарства.