Инфлацията в България пада до 5,3% и ни нарежда втори по поскъпване в еврозоната

Към 17 юли 2026 г. България остава сред страните с най-висока инфлация в еврозоната, въпреки отчетливия спад на годишния ръст на цените. По последни официални данни за юни 2026 г. годишната инфлация по националния индекс на потребителските цени (CPI) у нас се понижава до около "5,4–5,6%", а по хармонизирания индекс (HICP), който се използва за сравнение в ЕС, годишната инфлация е около "5,2–5,3%".

Статистиката показва, че през юни месечната инфлация по CPI е "–0,8%", а годишната – "5,6%", според експресната оценка, докато по HICP месечното изменение е "–0,4%", а годишната инфлация – "5,3%". Това означава, че цените реално започват да се охлаждат спрямо май, когато CPI показва около "6,9%" годишна инфлация, а HICP – приблизително "6,3%".

Въпреки този спад, България продължава да е сред лидерите по поскъпване в еврозоната. Средната годишна инфлация в еврозоната през юни 2026 г. е около "2,8%", спрямо "3,2%" през май. На този фон хармонизираната инфлация от "5,3%" у нас е приблизително "2,5 пункта над средното" за еврозоната и около "3,3 пункта над целта на Европейската централна банка" от 2%.

Публикуваните класации нареждат България на "второ място" по годишна инфлация сред държавите от еврозоната – веднага след Литва, където цените растат с около "5,5%", и преди Хърватия с приблизително "4,2%". В по-широк европейски контекст, включващ и страни извън еврозоната, България се оказва на трета позиция по поскъпване след Румъния и Литва.

Контрастът с държавите с най-ниска инфлация е осезаем. В еврозоната и ЕС най-слабо поскъпване през юни 2026 г. отчитат Малта (около "1,9%"), Франция и Естония (по близо "2,0%"), както и Германия (около "2,4%"). Тези икономики се намират под средното ниво от "2,8%" в еврозоната, докато България, Литва, Хърватия и Кипър оформят "горния сегмент" на инфлационната таблица с осезаемо по-висок ръст на цените.

Структурно погледнато, общата европейска картина показва, че инфлацията в еврозоната през юни 2026 г. се движи основно от енергията (около "8,7%"), услугите (около "3,2%"), храните, алкохола и тютюна (около "1,6%") и промишлените стоки без енергия (около "0,9%"). България попада именно сред страните, където поскъпването е над средното във всички тези компоненти – особено при услугите, транспорта и част от комуналните разходи, което обяснява защо, въпреки общия спад, остава сред лидерите по инфлация.

Спадът в България обаче е реален и отчетлив. Само за месец – от май до юни 2026 г. – годишната инфлация по HICP пада от приблизително "6,3%" до около "5,3%", а CPI – от около "6,9%" до "5,4–5,6%". Анализите сочат, че България е сред държавите, където цените намаляват най-силно на месечна база (около "–0,4%"), нареждайки се редом с Белгия, Естония и Люксембург по степен на охлаждане.

Началото на 2026 г. беше значително по-напрегнато: през май България беше "най-инфлационната" страна в еврозоната с годишен HICP около "6,3%", преди Литва и Хърватия. От 1 януари 2026 г. страната официално е част от еврозоната, което означава, че инфлационните показатели директно се сравняват с останалите членки и са ключови за оценката на ценовата стабилност.

На фона на този регионален контекст инфлацията у нас около "5,2–5,3%" се възприема като "охладена, но все още висока". За домакинствата това означава, че макар темпът на поскъпване да се забавя, реалният натиск върху бюджета остава значителен – особено при услугите, ресторантите, образованието и част от комуналните разходи. В сравнение с държави като Германия, Франция или Финландия, където инфлацията е близо до "2–2,7%", българските потребители продължават да плащат по-висока "инфлационна цена".

Обобщено, към 17 юли 2026 г. България е в специфична позиция: страната вече е част от еврозоната и в средногодишен план продължава да покрива ценовия критерий за еврото, но текущият годишен ръст на цените от около "5,2–5,3%" я нарежда втора по инфлация в валутния съюз. Положителната новина е ясно изразената тенденция на спад и силното месечно охлаждане през юни; предизвикателството остава в необходимостта този процес да продължи, така че България да се доближи до средните европейски нива и да гарантира по-голяма предвидимост за бизнеса и домакинствата в рамките на общата валута.