Гените могат да влияят на отслабването при ГПП‑1 лекарства, показва ново изследване

Вашите гени може частично да определят колко килограма ще свалите при прием на популярните лекарства от групата на ГПП‑1 агонистите – както и дали ще ви измъчва гадене като страничен ефект. До този извод стигат авторите на мащабно изследване, публикувано тази седмица в списание "Nature". Резултатите подсказват, че наследствените особености на пациентите влияят както на ефективността, така и на поносимостта на терапии като семаглутид ("Wegovy") и тирзепатид ("Mounjaro", "Zepbound").

Проучването е проведено от учени от Изследователския институт на "23andMe" и Копенхагенския университет. Екипът анализира генетични данни и самоотчети на близо 28 000 души, приемали агонисти на ГПП‑1 рецепторите, включително семаглутид и тирзепатид, за да проследи връзката между конкретни ДНК варианти, загубата на тегло и страничните ефекти.

Какво откриха изследователите

В рамките на полногеномно асоциативно изследване е идентифициран миссенс вариант rs10305420 в гена GLP1R, свързан с по-изразено намаляване на теглото при хора, лекувани с ГПП‑1 агонисти. Според публикацията всяко копие на т.нар. "ефектен" алел се асоциира със средно допълнителна загуба на тегло от 0,76 кг. Не са открити признаци на доминантен ефект, което говори за по-скоро адитивен, дозозависим принос на варианта към ефективността на терапията.

Второ ключово наблюдение свързва варианта rs1800437 в гена GIPR с по-висок риск от гадене и повръщане при пациенти, приемащи тирзепатид. Този вариант обаче не е асоцииран с размера на загубата на тегло. Варианти в GLP1R също са показали връзка със странични ефекти при по-широката група потребители на ГПП‑1 агонисти, което подсказва, че генетичните разлики в рецептора могат да влияят едновременно на ползите и на нежеланите реакции.

"Нашето изследване идентифицира устойчива генетична асоциация както с ефективността на редукцията на тегло при терапия с ГПП‑1 лекарства, така и със свързаните странични ефекти", пишат авторите, но подчертават, че наблюдаваният ефект е "умерен" и сам по себе си не е решаващ за изхода.

Защо експертите призовават към предпазливост

Независими специалисти приветстваха резултатите като важна стъпка към разбиране на индивидуалните разлики в отговора на лечението, но предупредиха за ограниченото им клинично значение на този етап. Д-р Мари Спреклей, ръководител на изследователска програма в Кеймбриджкия университет, коментира, че работата "предоставя биологично правдоподобни доказателства, че вариациите в самата таргетна молекула на лекарствата (GLP1R) и в свързаните с нея пътища (GIPR) допринасят за междучовешката вариабилност в отговора."

В същото време тя предупреди да не се правят прибързани изводи. Според Спреклей "негенетични фактори – като пол, конкретен медикамент, доза и продължителност на терапията – очевидно обясняват много по-голям дял от тази вариабилност". Тя добавя, че засега "няма достатъчно доказателства, за да се използва генетична информация като основа за терапевтични решения в рутинната клинична практика", и че тези резултати са по-скоро изследователски, отколкото пряко приложими.

Стъпка към персонализирана медицина при лечението на затлъстяването

Авторите на проучването посочват, че са включили генетичните данни в по-широк модел за прогнозиране на отговора към ГПП‑1 терапии, който позволява стратифициране на пациентите според очакваната ефективност и риска от странични ефекти. По думите им тази работа "полагa основите за подходи на персонализираната медицина в лечението на затлъстяването" – например при бъдещи клинични изпитвания или при по-точно подбиране на кандидати за различни видове медикаментозна терапия.

Изследването стъпва върху генетична програма, стартирана от "23andMe" през август 2024 г., чиято цел е да изясни защо агонистите на ГПП‑1 рецепторите действат много по-добре при някои хора, отколкото при други. На фона на факта, че днес десетки милиони пациенти по света приемат такива лекарства, дори умерени генетични ефекти в перспектива могат да помогнат на лекарите да персонализират терапията – но засега най-силните предиктори за успех остават фактори като начин на живот, съпътстващи заболявания и лекарствени режими, а не ДНК профилът сам по себе си.