Еврото в България: Доверие, информираност и бъдещи промени

Преминаването към еврото и неговото влияние върху доверието в институциите беше основната тема в интервю за БТА с председателя на Икономическия и социален съвет (ИСС) Зорница Русинова. Интервюто дойде във връзка с предстоящото приемане на еврото от България на 1 януари 2026 г., ключов момент, за който ИСС е активно ангажиран в предоставянето на обективна и достоверна информация.

Според Русинова, усилията за информиране на гражданите трябва да доведат до значително подобряване на доверието към институциите. "Вярвам, че усилията ще дадат резултат и хората ще получат необходимата конкретна информация," посочи тя. Обществото очаква видими действия от страна на институциите, особено по отношение на спекулата и недобросъвестните търговци. Русинова подчерта необходимостта гражданите да търсят информация от официални източници и да не се поддават на дезинформацията, която изобилства в социалните мрежи.

На сайта на ИСС е създадена специална секция с въпроси и отговори за еврото. Русинова изтъкна, че една от първите стъпки е да се предостави успокоителна информация, като например, че замяната на лева с евро ще се извърши по фиксиран курс – 1,95583 лева за едно евро. Тя съветва гражданите да не бързат с обмяната на пари преди датата, за да избегнат допълнителни такси и комисионни.

Председателят на ИСС отбеляза, че най-често задаваните въпроси са свързани с цените на хранителните продукти. "По тази тема е важно и самите потребители да бъдат активни и да подават сигнали за неправилно двойно обозначаване на цени, ако има такова или други нередности," добави Русинова. Информационната кампания, в която ИСС участва активно, цели да разясни, че присъединяването към еврозоната не изисква преподписване на договори за услуги. Русинова успокои гражданите, че спестяванията им няма да бъдат засегнати, опровергавайки слуховете, циркулиращи в публичното пространство.

В срещите си с граждани, експертите на ИСС обясняват на пенсионерите, че пенсиите им ще продължат да бъдат изплащани в евро, без промяна в размера. Възрастните хора са сред най-уязвимите групи, които трябва да получат специално внимание и подкрепа в този процес, подчерта Русинова.

Въпреки че българският бизнес е добре запознат с предстоящите промени, малките и средни предприятия продължават да задават практични въпроси. Те се интересуват от работата с касовите апарати и кога да се сдобият с комплекти евробанкноти и монети. Русинова добави, че МВР, местните власти и „Български пощи“ също участват в процеса на информиране на гражданите. Работата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ по отношение на фалшивите евробанкноти е от особена полза.

Русинова подчерта, че подобни ситуации са се случвали и в други страни, но повишеният жизнен стандарт, ръстът на доходите и развитието на бизнеса са довели до положителни резултати. Тя цитира статистиката на Евробарометър, която показва, че първоначалната колеблива подкрепа от около 40% в Литва, Латвия и Естония при влизането в еврозоната се е повишила до 80% в последващите години. "Очаквам това да стане и в България," посочи Русинова, добавяйки, че българите вече са запознати с евробанкнотите.

Важно е да се отбележи, че най-важната задача за правителството и Народното събрание е изготвянето и приемането на бюджета за следващата година, който ще бъде първият в евро. Според Русинова, готовността за приемането на еврото е резултат от обективна оценка от международни финансови институции и страни от еврозоната за изпълнението на критериите. Финансовата стабилност в страните-членки на еврозоната е по-голяма от тези, които са извън нея.

Готовността на страната се оценява чрез конвергентните доклади, които включват критерии като инфлация и дефицит. Европейската централна банка и Европейската комисия също правят детайлна оценка на техническата готовност. Русинова подчерта, че банките са подготвени от 2020 г.

Предстои разговор и за следващия бюджет на Европейския съюз, където България ще има нова роля като член на еврозоната. Русинова изрази надежда, че гражданите ще усетят позитивните промени.

До края на годината ИСС ще анализира темите, свързани със следващия бюджет на ЕС. Предстоят преговори на ниво Европейски съвет и Европейски парламент. ИСС ще следи кохезионната политика, която подпомага развитието на малките населени места. За ИСС е важна и Общата селскостопанска политика, както и Стратегическият подход за Черно море, който трябва да получи финансова подкрепа заради войната в Украйна.