ОТ РЕДАКЦИЯТА: Финансовият министър Теменужка Петкова коментира изпълнението на бюджета в телевизионното предаване "Денят започва". Нейните изявления, подкрепени с конкретни цифри, рисуват картина на сложна финансова ситуация, повлияна от минали законодателни решения и настоящи управленски предизвикателства.

Бюджетът на България: Между амбициозни цели и наследство от миналото

София – Днес, в съответствие с изискванията на Закона за публичните финанси, Министерството на финансите оповести окончателните данни за изпълнението на държавния бюджет към края на юли 2025 година. Публикуваните данни, представени и коментирани подробно от финансовия министър Теменужка Петкова в ефира на телевизионното предаване "Денят започва", разкриват динамична картина на приходите и разходите, както и на предизвикателствата пред финансовата стабилност на страната.

Според информацията, приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма са достигнали впечатляващите 46.3 милиарда лева. Това представлява значителен ръст от 5.5 милиарда лева в сравнение със същия период на предходната година. Ключов двигател на този растеж са данъчните постъпления, които са се увеличили с 5.4 милиарда лева, или близо 16.7% спрямо 2024 година. Този положителен тренд, който е в основата на фискалната амбиция на правителството, обаче, се разглежда в светлината на още по-съществения ръст на разходите.

Растящи разходи и натрупани дефицити

На фона на повишените приходи, разходите също бележат значително увеличение, достигайки 50.4 милиарда лева – ръст от 17.7%. Финансовият министър изтъкна, че този ръст е пряк резултат от промени в законодателството, приети през предходните години. Сред най-значимите плащания са над 400 милиона лева, насочени към Регионалното министерство и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), както и над 276 милиона лева, изплатени към Министерството на транспорта.

В резултат на дисбаланса между приходите и разходите, към 31 юли е отчетен дефицит в размер на 4.2 милиарда лева, което се равнява на 1.96% от прогнозния Брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Петкова подчерта, че въпреки амбициозните цели за приходите, заложени в Бюджет 2025, те са пряко обусловени от "свръхамбициозните" разходи, натрупани през последните четири години на политическо безвремие и липса на политическа отговорност.

Предизвикателства в приходната администрация

Министър Петкова акцентира и върху изпълнението на приходите от ДДС, които отбелязват ръст от 22%. Тя обаче призна, че има забавяне в събирането на този данък от страна на Агенция "Митници". Според нея, това е отчасти обяснимо с факта, че бюджетът за 2025 година е бил приет късно и мерките за подобряване на събираемостта, разработени съвместно с НАП, са влезли в сила едва от 1 май. Въпреки това, тя увери, че тези мерки вече дават видими резултати, като приходите от ДДС са с 1.6 милиарда лева повече спрямо същия период на миналата година.

Въпреки напредъка, цялостната картина на фискалната политика остава под напрежение. Министърът отхвърли категорично твърденията за "счетоводни практики за прикриване на дефицита", повдигнати от политически опоненти.

План за възстановяване и развитие и ролята на ББР

Една от основните теми, повдигнати от министъра, беше усвояването на средствата по Плана за възстановяване и развитие (ПУВ). Тя изрази надежда и увери, че се полагат "неимоверни усилия" за изпълнението на всички ангажименти, които биха осигурили второто и особено третото плащане до края на годината. Тези плащания са от "ключово значение" за изпълнението на заложените приходи. В този контекст, тя отправи остро предупреждение към онези, които "се опитват да саботират действията на правителството", заявявайки, че те носят "сериозна отговорност, ако се стигне дотам България да не може да усвои и да получи третото плащане по ПУВ".

Петкова се спря и на Българската банка за развитие (ББР). Тя уточни, че банката е търговска, но нейната дейност се регулира от специален закон, който я задължава да финансира публични инвестиции от ключово значение за икономиката. Министърът изрази надежда, че "всички лоши практики", свързани с ББР, са останали в миналото, а гаранция за това е прозрачното управление. Тя категорично опроверга твърдението, че е премахнат лимитът от 5 милиона лева за кредитиране на юридически лица.

На финал, Теменужка Петкова потвърди, че устойчивостта на публичните финанси и спазването на критериите за дълг и дефицит са ключов приоритет на правителството. Тя отново подчерта стратегическата важност на членството на България в еврозоната, определяйки го като "много сериозни предимства" за страната.