Вицепрезидентът Йотова подчерта ключовата роля на създаването на българската писменост и покръстването в изграждането на българската държавност.

Тези думи прозвучаха днес в тържествената атмосфера на зала „Проф. Марин Дринов“ в Българската академия на науките (БАН), където се откри научен форум, посветен на три знаменателни годишнини: 1160 години от покръстването на българския народ, 1170 години от създаването на глаголицата и 1140 години от успението на св. Методий.

Залата, изпълнена с учени и представители на академичните среди, бръмчеше от очакване.

Събитието, организирано съвместно от Международната фондация „Св. св. Кирил и Методий“, Българската патриаршия, БАН, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Съвета на ректорите на висшите училища в България, бе част от поредица от чествания, посветени на тези важни за българската история дати.

Вицепрезидентът, почетен патрон на честванията на 1170-годишнината от създаването на глаголицата – първата славянска азбука, изказа поздравления към организаторите на форума.

Днес ще говорим за тези три велики дати, които остават не просто затворени в летописа на българската история, а предопределят развитието на България не само през Средновековието, а и до днес – във влиянието на страната ни и извън нейните географски граници

заяви вицепрезидентът.

Тя акцентира върху приемането на християнството по времето на княз Борис-Михаил, определяйки го като държавен акт, който изследователи, анализатори и историци сравняват по своята значимост със създаването на българската държава през 681 г.

Българската дума за образование – просвета, е със същия корен, както и думата светлина

отбеляза вицепрезидентът.

Тя подчерта, че покръстването е предпоставка за приемането на учениците на Кирил и Методий в България, за създаването на писменост и книжнина на народния език, което окончателно го консолидира като цяло, гарантира етническата идентичност, става преграда пред асимилаторски и завоевателни претенции.

Богослужението на български език, втората мащабна мисия на княз Борис-Михаил, продължена блестящо от сина му Симеон, бе представено като неразривно свързано с историята на българската писменост, която е в основата на грамотността на много създадени след това държави и славянски страни.

Създаването на глаголицата през 855 г. бе определено като епохално събитие, което прекроява културната карта на Европа. Това не е просто една нова система, а е истинска революция за тези векове.

Вицепрезидентът напомни и за създаването на кирилицата, днес третата официална азбука в Европейския съюз, като подчерта нейното значение и изрази загриженост за намаляващото ѝ разпространение.

И наша задача, отговорност и дълг е да се опитаме да съхраняваме красивите български букви, да се промотира кирилицата в съвременния свят – на високите технологии и интернет

каза Йотова.

Вицепрезидентът представи и инициативите на президентската институция за популяризиране на кирилицата, включително проведените международни форуми в София и Пловдив и планирания трети форум през следващата година.

Чуждестранни и български учени говориха за тази мощна амалгама – азбука, език, вяра, идентичност, и да се върне подобаващото място на българистиката в световните науки

сподели тя, изказвайки благодарност на президента Румен Радев, Българската православна църква, Министерството на образованието и науката, БАН и университетите за подкрепата.

Нужна е държавна политика за лекторатите по български език в чужбина, национална политика и осъзнаване за важността на тази култура

завърши вицепрезидентът.