Историята на парите по българските земи е древна, започва в античността и следва развитието на обществото, търговията и доверието между хората, каза преподавателят по банково дело и финанси при Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ - Свищов, гл. ас. д-р Стефан Проданов. Той бе гост в Националния пресклуб на БТА в крайдунавския град по повод представянето на новия брой на списание ЛИК на тема „Българските пари“.

Историята на парите по българските земи започва далеч преди съвременната държава, подчерта гл. ас. д-р Проданов.

Той разказа за БТА, че още в античността тракийските владетели Терес, Ситалк и Котис I секат собствени монети. Те са просто средство за търговия, но и знак за власт, доверие и участие в тогавашния цивилизован свят. През римската епоха земите на днешна България стават част от "една от най-успешните валутни системи в историята". Денарият, а по-късно златният солидус на Константин Велики, осигуряват стабилност и предвидимост в огромното икономическо пространство – ранен пример как общата валута създава растеж и сигурност.“

Средновековна България продължава тази традиция. При цар Иван Асен II страната достига икономически разцвет, а българските златни и сребърни монети утвърждават международния ѝ авторитет. При цар Иван Александър сеченето на монети със силна държавна символика е ясен израз на суверенитет и стремеж към финансова устойчивост, уточни гл. ас. д-р Проданов. По думите му след Освобождението българският лев се превръща в символ на възстановената държавност и модерния европейски път на България, с последователен стремеж към стабилност, дисциплина и доверие.

Днес България е изправена пред нов исторически етап. Въвеждането на еврото не е откъсване от тази традиция, а нейно логично продължение, каза гл. ас. д-р Проданов и допълни, че подобно на античните и средновековните примери, става дума за участие в по-голямо икономическо пространство, където общите правила засилват сигурността, а доверието е най-ценната валута. Историята ни показва, че България е просперирала, когато е била отворена към интеграция, но уверена в своята идентичност. Именно с такова историческо съзнание и обществена отговорност трябва да подходим и днес. Този избор ще се докаже като полезен, устойчив и достоен за бъдещето на страната ни.