България усеща ползите от еврото още преди официалното му въвеждане на 1 януари 2026 г., заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов по време на кръгла маса, посветена на малкия и среден бизнес в контекста на еврозоната.

Форумът, организиран съвместно от Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ) и Министерството на икономиката и индустрията, се фокусира върху предизвикателствата и политиките за подкрепа на българските предприятия.

Дилов подчерта забележителното повишение на кредитния рейтинг на България с една степен от три водещи рейтингови агенции, описвайки го като ясен показател за нарастващото международно доверие в българската икономика. "Нашите очаквания са до края на годината евентуално да бъде повишен с още една степен, което би било исторически най-високият кредитен рейтинг, който сме имали", коментира той, рисувайки картина на постигнат безпрецедентен успех, който ще улесни достъпа до международни пазари и инвестиции.

Според министъра това е знак за стабилност, отговорност и предвидимост на България, важни фактори за привличане на чуждестранни инвестиции и развитие на местния бизнес.

Присъединяването към еврозоната, според Дилов, ще донесе значителни ползи за българската икономика като цяло, осигурявайки стабилност както за бизнеса, така и за гражданите. "Присъединяването на страната към еврозоната ще укрепи икономиката ни и ще даде сигурност на бизнеса и гражданите, ще улесни търговията, пътуванията и инвестициите", подчерта той. Очаква се това да стимулира търговските отношения с други страни от еврозоната, да улесни пътуванията и да привлече нови инвестиции.

Министърът обърна специално внимание на малките и средните предприятия (МСП), описвайки ги като гръбнак на българската икономика. "Малките и средните предприятия… ще бъдат сред печелившите от въвеждането на еврото, тъй като за тях ще отпаднат разходите за превалутиране, което ще освободи и значителен ресурс, който би могъл да бъде насочен в инвестиции", каза Дилов. Отпадането на превалутационните такси ще освободи значителни финансови средства, които могат да бъдат реинвестирани в развитието на бизнеса.

Освен това, общата валута ще улесни достъпа им до европейските пазари, ще направи търговията по-бърза и по-евтина, а договорите с чуждестранни партньори – по-сигурни. "Тамошните трансакционни разходи и по-добрите условия за финансиране ще дадат на тези фирми повече ресурси за инвестиции, иновации и разширяване на дейността", добави министърът. По-високата конкурентоспособност и по-увереното стъпване на вътрешния и външния пазар са допълнителни очаквани ползи.

Министерството на икономиката и индустрията поема активно участие в подкрепата на българския бизнес при адаптацията към еврозоната. "Тяхна основна отговорност е да се помогне на българския бизнес да се адаптира по-бързо в условията на еврозоната", каза Дилов. Министерството предоставя насоки и разяснения за правилното прилагане на двойното обозначение на цените и плавното преминаване към новата валута, включително подготвени специфични насоки за счетоводно отчитане, информационни системи и двойното обозначаване на цените. Създаден е и калкулатор, целящ да улесни преминаването към еврото както за бизнеса, така и за гражданите.

Министър Дилов спомена и инициативите за намаляване на административната тежест, описвайки ги като ключови за по-добро взаимодействие между бизнеса и министерството. Той припомни решението на Министерския съвет за 235 мерки в тази насока и подчерта тясното сътрудничество с бизнеса. Подобрение на връзките между бизнеса и търговските представители е другата ключова област, според него, защото "за да бъде успешна една икономика и производство, то трябва да бъде експортно ориентирано".

Като пример, Дилов цитира значителния ръст в износа на българската отбранителна индустрия - от 650 милиона евро преди пет години до 2,8 милиарда евро през последната година.

Акцентът върху МСП, подкрепата за достъпа им до пазари чрез Службата за търговски и икономически въпроси и разработването на Националната индустриална стратегия в сътрудничество с международни партньори и с финансиране от ЕС бяха другите ключови теми, застъпени от министъра. Очаква се Националната индустриална стратегия да е готова до края на годината, очертавайки приоритетите и мерките за максимална ефективност. Стратегията за развитие на МСП за периода 2021-2027 г. ще се реализира чрез шест основни стълба: предприемачество, достъп до пазара, достъп до финансиране, дигитализация, околна среда и бизнес среда, посочи министър Дилов.