Народното събрание одобри промени в Закона за железопътния транспорт, предизвиквайки остри дебати и критики от опозицията.
Гласуването, проведено на второ четене, въведе редица изменения, засягащи управлението и концесионирането на железопътната инфраструктура.
Според приетите текстове, обектите на железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени, остават публична държавна собственост, управлявана от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) или от концесионери, съгласно Закона за концесиите.
Законодателите, обаче, добавиха уточнение, определящо тези лица като управители на железопътната инфраструктура, създавайки по този начин нов правен контекст.
Строги изисквания за безпристрастност
Законопроектът въвежда строги изисквания за безпристрастност на лицата, заемащи управленски позиции в жп инфраструктурата.
- Те са задължени да действат безпристрастно, без да бъдат повлияни от конфликти на интереси,
- им е забранено да извършват конкурентна дейност или да бъдат в договорни отношения с железопътни предприятия.
Законът категорично забранява съвместното заемане на длъжности като член на управленски органи на управителя на инфраструктурата и член на управленски органи на железопътно предприятие. Същото важи и за други управленски позиции, включително в надзорни съвети, с цел предотвратяване на потенциални злоупотреби и конфликти на интереси.
Тези разпоредби са съобразени с европейската Директива (ЕС) 2016/2370, целяща прозрачност и добро управление в железопътния сектор.
Отпадане на забрани
Значително изменение в законопроекта е отпадането на забраната за прехвърляне на определени функции от НКЖИ на трети лица.
Сред отпадналите забранени дейности са:
- осигуряване на достъп до железопътната инфраструктура за лицензирани превозвачи при равнопоставени условия;
- дейности по развитие, ремонт, поддръжка и експлоатация на железопътната инфраструктура;
- и определяне и събиране на инфраструктурни такси.
Въпреки това, законопроектът въвежда условие, според което управителят на жп инфраструктурата може да възлага функции на трето лице, само ако то не е железопътно предприятие, не контролира и не е контролирано от железопътно предприятие. Това е приложимо само при липса на конфликт на интереси и гарантирана поверителност на търговската информация.
Управителят на железопътната инфраструктура запазва надзорните си правомощия и носи пълна отговорност за упражняването на функциите си.
Законопроектът категорично забранява на държавни органи, железопътни предприятия или други лица да упражняват решаващо влияние върху управителя на железопътната инфраструктура по отношение на основните му функции.
Остра опозиционна реакция
Промените срещнаха яростна съпротива от опозиционните партии "Възраждане", "Морал, единство, чест" (МЕЧ) и "Величие".
Депутати от "Възраждане" изразиха сериозни опасения, че концесионерите ще започнат да поемат функциите на НКЖИ, описвайки законопроекта като схема за източване на държавата и подчертавайки рисковете за сигурността, свързани с прехвърлянето на управлението на стратегическа инфраструктура в частни ръце.
Депутати от МЕЧ подкрепиха тези опасения, твърдейки, че промените ще доведат до прехвърляне на печелившите линии в частни ръце, докато държавата ще поеме загубите, и ще доведат до окончателно разбиване на БДЖ.
От "Величие" акцентираха върху социалната функция на Българските държавни железници и призоваха управляващите да се събудят за националната съвест, подчертавайки, че БДЖ не е за продан на части.
Залата на парламента беше изпълнена с напрежение, отразяващо сериозността на дебатите и високите залози, свързани с бъдещето на българската железопътна система.