Комисията по енергетика в парламента прие на второ четене промени в Закона за енергията от възобновяеми източници. Те облекчават сключването на договори за покупка на ток от ВЕИ и насърчават производството и ползването на зелена енергия в сградите.
Със закона България довършва въвеждането на Директива (ЕС) 2023/2413 за насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Срокът за това беше 21 май 2025 г.
ЕС трябва да постигне климатична неутралност до 2050 г. — това е целта на директивата. Междинната цел е до 2030 г. нетните емисии на парникови газове да намалеят с най-малко 55 на сто спрямо нивата от 1990 г.
Държавите членки ще могат по-бързо да си сътрудничат чрез съвместни проекти за ВЕИ. Текстовете допълват и изискванията към зоните за ускорено внедряване на ВЕИ, а местните общности ще се насърчават да участват в енергийни проекти в приоритетните зони.
Становищата за присъединяване на вятърни производители на ток ще важат по-дълго. За системите за производство и съхранение на ток, които не са централизирани, законът предвижда стимули. Насърчава се и развитието на отоплението и охлаждането, особено на районните системи, които спомагат за баланса на електроенергийната система.
Предвидени са и мерки за топлинна енергия от ВЕИ, както и механизъм за издаване и обмен на кредити за ток от възобновяеми източници в транспорта.
От Министерството на енергетиката посочиха, че екологичните изисквания и редът по Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие не се променят. Същото важи за преценката дали за инвестиционно предложение е нужна екологична оценка.
Според министерството при определянето на приоритетните зони за вятърни централи се изключват защитените зони и територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горските и трайно затревените територии и други.
Правилата за изграждане, реконструкция и пускане в експлоатация на енергийни обекти с ВЕИ остават същите.