Народното събрание отхвърли промените в Закона за киберсигурността, които внесе „Възраждане“. Партията искаше държавата да ограничава технологии само като крайна мярка, при доказан висок риск.
Срещу проекта гласуваха 132 депутати от „Прогресивна България“, ДПС, „Демократична България“ и един от ГЕРБ-СДС. „За“ бяха 10 души, всички от вносителите. Други 11 се въздържаха: групата на ГЕРБ-СДС и един депутат от „Продължаваме промяната“.
Проектът добавяше нова разпоредба като нова алинея в чл. 27. По нея при установен висок риск за киберсигурността фирмите и институциите, които работят с информационни и комуникационни технологии, сами вземат мерки, за да го ограничат. Срокът за това се определя с акт на Министерския съвет според вида и степента на риска.
В мотивите си от „Възраждане“ пишат, че бързата дигитализация засилва зависимостта от тези технологии. Според тях сегашният закон позволява твърде широко ограничаване на технологии. Това създава неясни правила, вдига разходите на бизнеса и носи риск за конкуренцията и иновациите. Вносителите искаха мерките да се определят след оценка на риска и да са съразмерни на обстоятелствата.
Сега Съветът по киберсигурността прави мотивирано предложение до Министерския съвет въз основа на информацията, която получава. Правителството може да приеме постановление, което ограничава използването на конкретни технологии или на важни вериги за доставка на такива услуги и продукти. Условието е да не се нарушават задължителни норми на правото на ЕС и на българските закони и да няма противоречие с общите оценки на риска в ЕС.
Георги Григоров заяви, че ПБ няма да подкрепи проекта. Според него с промените отпада единствената гаранция на България за дигитална независимост. Той обясни, че основната промяна е отпадането на най-силната мярка, която позволява европейската директива, и че така киберсигурността на страната отслабва.
Цончо Ганев от „Възраждане“ защити проекта с аргумента, че той въвежда задължителна оценка от Съвета по сигурност. При установен риск мерките щели да бъдат съразмерни, вместо всички случаи да са „под общ знаменател“. Ганев смята, че сегашните правила ощетяват българския бизнес и интереси и отнемат възможността китайски компании да продават оборудване в България.
Според Ганев бизнесът твърди, че подмяната на сегашното оборудване ще струва над 2 млрд., без да уточни валутата. По думите му по-голямата част от това оборудване е доставено от китайски компании. Ганев каза още, че управляващите са обявявали на срещи, че ще изведат отношенията с Китай на нов етап, а с отхвърлянето на проекта ограничават китайските инвестиции, най-вече в телекомуникациите.
Божидар Божанов от ДБ обвини вносителите в лобизъм от парламентарната трибуна в полза на една-две китайски компании. Той възрази, че продажбата на оборудване не е инвестиция, и напомни, че целта на европейската директива е да ограничи рисковете.