София – На прага на нова академична година, министърът на отбраната Атанас Запрянов очерта смели планове за бъдещето на българската армия, акцентирайки върху необходимостта от незабавно превъоръжаване и модернизация. В тържествена атмосфера, на фона на официалното откриване на новата учебна година във Военната академия "Г. С. Раковски", министърът представи ключови инициативи, насочени към укрепване на отбранителните способности на страната. В залите на академията, изпълнени с бъдещи офицери и представители на висшето военно ръководство, думите на Запрянов прозвучаха като ясен призив за действие.
Национален план за отбрана и промишлен капацитет
Един от основните приоритети, обявени от министъра, е разработването на Национален план за увеличаване на инвестициите в отбраната. Този план има за цел да ускори процеса на изграждане и развитие на отбранителните способности на България. Паралелно с планираното поетапно нарастване на разходите за отбрана, ще бъде положен акцент и върху повишаването на капацитета на националната отбранителна индустрия. Запрянов подчерта, че се предвижда привличането на повече инвестиции, иновации и трансфер на високи технологии.
Ключови реформи и анализи
В своята лекция, чийто пълен текст е публикуван на страницата на Министерството на отбраната, министърът анонсира и други значими стъпки. Предстои провеждането на нов Преглед на структурата на въоръжените сили, чийто край се очаква през първата половина на 2026 г. Този преглед ще послужи като основа за последващ анализ на изпълнението на "План 2026" и изготвянето на следващия стратегически документ – "План 2027-2032 г.". Въз основа на тези анализи, ще се прецени необходимостта от актуализация на "Програма 2032". Запрянов също така подчерта, че е належащо да бъде изработена нова Стратегия за национална сигурност, като призова правителството да вземе решение по този междуведомствен процес възможно най-скоро.
Модернизация и предизвикателства
Министър Запрянов определи 2025 година като "силна и градивна" за българската отбрана. Той изтъкна, че страната ще получи нови самолети и кораби, а "ТЕРЕМ – Холдинг" ще започне асемблирането на първите бойни бронирани машини "Страйкър". Всички тези проекти са част от дълго отлаганото превъоръжаване, което, по думите на министъра, вече е в ход.
Въпреки оптимистичната визия за бъдещето, Запрянов не скри и сериозните предизвикателства, пред които е изправена армията. Той посочи, че некомплектът в българската армия през първите шест месеца на тази година остава на нивото от 2024 г. – 21,8%. Този нисък процент на окомплектованост продължава да създава трудности за някои формирования, докато комплектуването на доброволния резерв е едва 16%. Тревожна е и липсата на кандидати за служба в него.
Мобилизационна подготовка и уроците от Украйна
Министърът отправи сериозно предупреждение, че е "крайно време да обърнем внимание и на въпроса за мобилизационната подготовка", тъй като понастоящем окомплектоването на запаса е "крайно недостатъчно".
Анализите на Министерството на отбраната показват, че броят на военно подготвените български граждани намалява със средно 6% на годишна база. Запрянов подчерта, че застаряващият и намаляващ запас може да постави страната в невъзможност да осигури необходимия човешки ресурс за отбрана по време на война. В този контекст, той използва войната в Украйна като тревожен пример, показващ, че продължителните конвенционални конфликти изискват устойчивост и достатъчно хора и материални ресурси за дълъг период от време. Запрянов не пропусна да отбележи, че много държави от Европейския съюз и НАТО вече обмислят или въвеждат задължителна военна подготовка под различни форми. Преди да бъдат предприети подобни законодателни инициативи в България обаче, министърът призова за широк обществен дебат по темата.
Образование и бъдещи предизвикателства
В заключение, Запрянов подчерта ключовата роля на Военната академия като инкубатор за бъдещи лидери. Той призова учебното заведение да се фокусира върху уроците от съвременната война, особено от бойните полета в Украйна, и да обърне специално внимание на иновациите и развитието на изкуствения интелект и неговото военно приложение.
Въвеждането на нов модел за изчисляване на заплатите и увеличението им с 30% от началото на годината бяха посочени като "крачки в правилната посока", които се очаква да спрат отлива на военнослужещи и да привлекат нови кандидати.
Сред официалните лица, присъстващи на откриването на учебната година, бяха още началникът на Военната академия генерал-майор Стайко Прокопиев, заместник-началникът на отбраната генерал-лейтенант Михаил Попов и председателят на парламентарната Комисия по отбрана Христо Гаджев.