Сложи кристалче сол в наситен разтвор, остави го на спокойствие и след време то пак ще е кубче. По-голямо, но кубче. Захарта, кварцът, снежинката. Всеки кристал си знае формата и я пази, докато расте.
В началото на 30-те години двама български учени се опитват да обяснят защо е така. Иван Странски е по-възрастният. Ростислав Каишев е завършил същия университет през 1930 г., а през 1932-ра защитава доктората си във Висшето техническо училище в Бреслау при Франц Симон.
Двама над един кристал
Между 1931 и 1934 г. Каишев и Странски пишат заедно поредица работи за това как растат кристалите. Тръгват от най-простото. Кристалът е подредена купчина частици и всяка нова частица сяда там, където съседите я държат най-здраво. Ъгъл, ръб, гладка стена. За частицата не е все едно къде ще кацне.
Звучи просто. Но за да се стигне до формули, трябва да се преброят връзките на всяка частица с всичките ѝ съседи и да се сравни кое място е по-изгодно.
От нея излизат два отговора. Първият е за равновесната форма, тоест каква форма приема кристалът, когато нито расте, нито се топи, а просто стои в покой с разтвора или парата около себе си. Вторият е за зараждането. Нов кристал не се появява от нищото. Първо трябва да се събере мъничко зрънце, достатъчно голямо, за да не се разпадне. По-малките се разтварят обратно. По-големите растат.
Днес физикохимиците наричат тези работи класически. Идеите от тях влизат в учебниците по растеж на кристали, а имената на двамата вървят заедно.
Четиринайсет години до професор
През 1933 г. Каишев става асистент в Софийския университет. Това е първото стъпало на академичната стълба. Професор става през 1947 г., цели четиринайсет години по-късно.
Ток, разтвор и първият атом метал
Въпросът как се ражда кристалът има и много практична страна. Пуснеш ли ток през разтвор на метална сол, металът започва да се отлага върху електрода. На това се крепят никелирането, хромирането, позлатяването. Става дума за електрокристализация, или кристали, които растат от разтвор, но под командата на тока.
Токът е удобен инструмент. С него опитът се управлява точно, колко силно и колко дълго. Затова електродът се оказва добро място, където теорията за зародишите може да се провери на практика.
Каишев пренася тук всичко, научено за зрънцата и стените на кристала. Къде сяда първият атом метал. Колко атома трябва да се съберат, за да оцелее зародишът. Как токът ускорява или забавя това. Около него се събират ученици и с годините се оформя българска школа по електрокристализация. Иначе казано, група хора, които работят по една тема, учат се един от друг и предават метода нататък.
Институт, воден 31 години
През 1958 г. Каишев е на 50 и основава Института по физикохимия към Българската академия на науките. Става негов директор. И остава такъв до 1989 г.
Тридесет и една години. Това е по-дълго, отколкото много хора изкарват на една работа, камо ли начело на институт, който сам е създал.
Институтът и днес носи неговото име, Институт по физикохимия „Акад. Ростислав Каишев“. Част от работата там тръгва от същия въпрос, по който Каишев и Странски работят в началото на 30-те години. Как частиците намират местата си и кога от тях става кристал.
През 1989 г. Каишев слиза от директорския пост на 81 години.
Коментарі (0)
Коментарів поки немає.