Работещи бедни в България през 2025 г.: хроничен проблем с дълбоки корени
Близо 620 000 българи попадат в категорията „работещи бедни“ според последните данни на НСИ и Евростат. Това са хора, които имат редовен трудов доход, но той не е достатъчен, за да покрие основните им нужди — храна, отопление, транспорт, наем, здравни разходи.
Доходи под прага на достойнството
През май 2025 г. медианната месечна нетна заплата в България е около 1250 лв. Въпреки това, реалната покупателна способност на тези средства е значително намалена от инфлацията, която за периода 2021–2024 г. е акумулирала над 40%. Особено силно засегнати са нискоквалифицираните професии в селското стопанство, услугите, охраната и текстилната индустрия.
Според данните на КНСБ, за нормален живот на едночетенно домакинство са нужни поне 2200 лв. месечно. Това означава, че хиляди домакинства не могат да покрият дори минималния стандарт, въпреки че работят на пълен работен ден.
География на бедността: Северозападът отново в дъното
Регионалните различия са остри. В Северозападна България и части от Родопите, над 60% от наетите получават под 1000 лв. нетно. В същото време разходите за живот в тези региони също нарастват заради скъпия транспорт, ограничен достъп до евтини стоки и липсата на конкуренция в доставките.
София и Варна остават с относително по-добри заплати, но и там растящите наеми и разходи за деца поставят все повече хора в положение на „работеща бедност“.
Политики за подпомагане: козметични решения или реална стратегия?
Програмите за социално подпомагане през 2025 г. включват увеличение на минималната заплата (920 лв. от януари), субсидии за енергийно бедни домакинства и ваучери за храна. Въпреки това, ефектът от тези мерки е ограничен.
Много от най-засегнатите лица не попадат в обхвата на социалната система поради формални критерии — например, трудов договор без постоянство, липса на регистрация като безработен или собственост на имот с ниска реална стойност.
Ролята на работодателите и сивата икономика
Експерти подчертават, че българският трудов пазар продължава да се характеризира с високи нива на сива заетост и недекларирани доходи. Над 25% от икономически активните лица работят при условия, които затрудняват достъпа им до осигурителни и социални права.
Много работодатели в сектори като строителството, туризма и услугите предлагат минимални договорни възнаграждения, допълнени с „на ръка“ плащания, което поставя работника в постоянна уязвимост.
Има ли път напред?
Анализатори от Института за пазарна икономика и БАН посочват, че дългосрочен изход е възможен само чрез:
- инвестиране в преквалификация и дигитална грамотност
- регионално развитие и подкрепа за местен бизнес
- по-строг контрол върху трудовото законодателство
- стимули за работодатели, предлагащи достойни условия на труд
Без структурна промяна и целенасочена държавна политика, над половин милион българи ще останат „бедни, въпреки че работят“ — и тази реалност подкопава социалната кохезия и икономическата стабилност на страната.
Дисклеймър:
Тази статия е аналитичен преглед от редакционния екип на BurgasMedia и отразява мнението на експертна група въз основа на текущите политически, икономически и социални събития.
Представените изводи не са прогнози или фактически твърдения, а хипотетично тълкуване на възможни сценарии.
Публикацията не носи отговорност за евентуални несъответствия с бъдещи развития и насърчава читателите сами да формират мнение, базирано на проверени източници.