Реформата в социалните помощи: ще се пренареди ли картата на уязвимите групи в България?

Контекст: нова епоха за социалната система

През 2025 г. българското правителство предприема съществена стъпка в трансформацията на социалната политика: обвързването на помощите с активното търсене на работа. Целта е да се ограничи дългосрочната зависимост и да се насърчи икономическото включване. Това се случва в синхрон с европейския ангажимент към т.нар. „социален климатичен преход“.

Кои са засегнатите?

Според АСП над 350 000 домакинства у нас разчитат на социални помощи. Сред тях се открояват ромски общности, самотни родители, хора с увреждания и възрастни над 65 години. Въпросът е дали новите условия ще дадат възможност за реално включване в пазара на труда или ще изолират допълнително най-уязвимите.

Рискове и предизвикателства

Реформата изисква силна инфраструктура – достатъчно капацитет в бюрата по труда, достъп до транспорт, ясна координация с общините. Но в много малки населени места липсват реални работни възможности. Без съпътстващи програми за квалификация и посредничество, новите правила могат да превърнат подкрепата в недостижима цел.

Възможни сценарии

• Оптимистичен: Въвеждането на активна социална политика води до по-висока ангажираност и намалена бедност.
• Песимистичен: Най-уязвимите отпадат от системата без алтернатива, което увеличава социалното напрежение.
• Реалистичен: Част от домакинствата се адаптират успешно, но профилът на нуждаещите се се променя – по-малко пенсионери, повече млади хора в риск.

Социалната политика на кръстопът

Реформата поставя на изпитание цялата система за подкрепа. За да успее, тя трябва да бъде придружена от реалистична оценка на теренните условия, прозрачни критерии и стабилен административен капацитет. Иначе съществува риск не просто да се намали броят на получателите, а да се задълбочи социалното неравенство.