В плана на бюджета за следващата година правителството залага максималният осигурителен доход да стане 2400 евро от 1 януари. Това е най-високата заплата, върху която се плащат осигуровки. Сега границата е 2300 евро.
Така тя се вдига с още 100 евро, а това е второ повишение за по-малко от година. През август границата мина от 2111 на 2300 евро.
По сметките на финансовото министерство от промяната бюджетът ще събере 265 милиона евро. Икономисти я определят като част от усилията на кабинета да покрие недостига в бюджета. Адриан Николов от Института за пазарна икономика смята, че ефектът идва от събирането на много малки мерки. Заедно с останалите тази може да свие дефицита, тоест разликата между разходите и приходите на държавата, до търсения размер, може би още догодина.
С по-високия праг растат и разходите на фирмите. Управител на ИТ компания е изчислил, че всеки от служителите му ще губи около 150 евро годишно. Затова фирмата най-вероятно ще забави или спре увеличенията на заплатите. Той ще обясни на хората си, че решението е на държавата и компанията не може изцяло да го компенсира.
Управителят задава въпроса какво ще получат хората му от държавата за по-големите си вноски. Според него те очакват по-добро образование, здравеопазване, инфраструктура и социална политика. Данъците трябва да подобряват живота на хората, но той не вижда промяна.
Синдикатите са за мярката: според тях повече осигуровки дават възможност за по-високи пенсии и повече приходи за НОИ.
Според икономисти мярката няма да свие потреблението, защото засяга хора с високи доходи, които не са принудени да режат разходите си.