Пълна версия →
Авто
Аналитика
Българи по света
Война в Украйна
Интересно
История
Лайфстайл
Новини
Спорт
Туристически новини
Статистика и регулация

Христов: целта е дефицит до 3%, за дроновете в Черно море се чака разследването

19.10.2026

Вицепремиерът Иво Христов каза пред БНТ, че дори атаките срещу кораби да спрат, в Черно море остават мини, които ще се деминират през следващите години.

Снимка от © European Union, 1998 – 2026, Wikimedia Commons, под лиценз European Parliament

Кабинетът ще се опита да задържи бюджетния дефицит до 3%. За дроновете, ударили кораби в Черно море, ще заеме официална позиция след края на разследването, каза вицепремиерът Иво Христов в предаването „Денят започва“ на БНТ.

Дефицитът е разликата между приходите и разходите на държавата. Христов се надява 3% да бъдат постигнати, но първо трябва да се видят дебатите в парламента и другите корекции.

Той не е привърженик на строгите рамки за дефицита и отбеляза, че почти никъде в Европа той не е до 3%.

Проектът предвижда пенсиите да се увеличат с 8%, а заплатите в бюджетната сфера с 5%. По-високи заплати се планират и за учителите, без да е посочен процент. Увеличенията не бива да са на калпак, а да компенсират най-засегнатите, смята вицепремиерът.

Според Христов е логично дроновете да са руски, ако се гледа кои кораби са ударени. Той уточни, че коментарът без политическа отговорност е различно нещо от официалната позиция и че не може да коментира хипотези, които не са установени.

Онези, които натискат кабинета да обяви дроновете за руски, без това да е установено, Христов нарече „истерици“. Попита ги дали очакват да се задейства член пети на НАТО и дали са сигурни, че това би станало. В студиото уточниха, че искането е за член четвърти.

Христов каза пред БНТ: „Всички страни в НАТО се опасяват от задействането на член четвърти и член пети. Защото това е стъпка в ескалацията към война.“ Той се съмнява, че двата члена обслужват българските и европейските интереси.

Българските политици трябва да са реалисти за войната, която Русия започна срещу Украйна с пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г., и винаги да са против нея и против ескалацията ѝ, смята вицепремиерът. Самият той е против въвличането на България в чужди геополитически сблъсъци и против войната до победен край. Според него президентът Румен Радев навремето е определил тази теза като несъстоятелна.

„Ние сме против това да се доставя въоръжение на Украина, против това да се продължава касапницата и кръвопролитието“, заяви Христов.

Краят на войната, която Русия започна срещу Украйна, няма да е благоприятен за Европа, каза той. Сводките са публични, а коментарите на „нашинските пропагандисти и графомани“ представят всичко в розово, което не е така. На въпроса дали очаква победа на Русия Христов отговори с въпрос дали се очаква победа на Украйна. Русия е държавата, която нападна Украйна през февруари 2022 г.

Според предложението за мораториум в Черно море всякакви враждебни военни действия трябва да спрат. Христов смята, че това няма да стане наведнъж. Според Христов, дори атаките срещу кораби в Черно море да спрат, в морето ще остане неограничено количество мини, а те ще се деминират през следващите години.

Потъналите кораби създават множество екологични проблеми, а високият застрахователен риск възпира превозвачите да плават в Черно море. Никой няма да дойде да деминира вместо България, каза вицепремиерът.

Вълната от вандализъм във Франция ще удари застрахователите в цяла Европа, особено във Франция, и това ще се отрази на дефицитите, според Христов. Социалният взрив там е донякъде очакван, защото напрежението се трупа последните 20 години.

Христов вижда началото му в това, че елитът се е изолирал, а социалната политика се е превърнала в битка на елита срещу всички недоволни. Според него Франция трудно ще намери министър-председател, готов да управлява при сегашния дисбаланс.

★ Добавете BurgasMedia в предпочитаните си източници в Google →

Още интересни статии

Свързани статии

Отвори пълната версия в burgasmedia.com →