Правителството предлага месечният максимум на ваучерите за храна да стане 200 евро на служител, а сумата над 102 евро да се облага с 7% данък. Това е част от промените в проектобюджета за 2027 г., които обяви кабинетът.
Данък върху ваучерите се въвежда за първи път, откакто съществува придобивката. Финансовият министър Гълъб Донев уточни, че ще се облага само сумата над сегашните 102 евро. По сметки на министерството на практика работникът ще получава до 186 евро, а не 200. Ваучерите остават освободени от осигуровки.
Сега работодателят може да дава на човек до 102,26 евро (200 лв.) на месец. Таванът не е променян от 2022 г. Годишната квота за електронни ваучери се вдига от 818 млн. евро на 1,5 млрд. евро.
Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България приветства увеличението. Вероника Йорданова-Недкова, член на асоциацията, каза пред БТА: „С досегашната стойност 102 евро ние бяхме на дъното, а сега се изкачваме на нива, близки до тези в държави като Белгия и Португалия“. Според нея ръстът е дългоочакван, запазва покупателната стойност на придобивката и доближава страната до средното за ЕС.
От асоциацията напомнят, че от 2022 г. досега храните са поскъпнали с над 50%, а минималната заплата е нараснала с близо 70%. Нейно проучване сред работодатели от миналата година показва, че повечето искат по-висока необлагаема сума, а ваучерите са сред най-търсените от служителите придобивки.
Според асоциацията с данъка България ще е сред малкото страни в ЕС, които облагат ваучерите, като в момента такъв има например Румъния. Част от държавите в ЕС облагат ваучерите над дневен праг от около 8–12 евро. Йорданова-Недкова предупреди, че „въвеждането на данък трябва да бъде много внимателно прецизирано като механизъм, за да не даде отражение и върху покупателната способност“.
Мая Манолова, председател на Комисията за защита на потребителите, обяви, че ще сезира Комисията за защита на конкуренцията, за да се провери как ваучерите се отразяват на цените. Тя спомена и такси на операторите до 6%.
Йорданова-Недкова обясни, че трябва да се разграничат процентът за ваучера като платежен инструмент и процентът по договора между търговеца и оператора. Според нея цитираните до 6% са доста високи и със сигурност не се удържат, а търговците участват изцяло доброволно и след дигитализацията се включват повече малки и средни търговци.
Хартиените ваучери са били свързани с разходи за администриране и транспорт, а операторите са ги изплащали на търговците за около две седмици, което е задържало оборота им, добави тя. При електронните ваучери разходите силно падат, а изплащането е като при банковите карти.
Преди около година КЗК провери ефекта от дигитализацията на ваучерите и не установи влияние. От асоциацията очакват нова проверка да стигне до същите изводи и са готови да дадат данни, ако контролният орган ги поиска.