Пет влиятелни пациентски организации са инициирали искане за провеждане на спешна среща с премиера Румен Радев и министъра на здравеопазването Катя Ивкова. Повод за настояването им са планираните реформи в здравната система, за които организациите са изпратили официално съобщение. Основната им теза е, че всяка промяна не бива да се разглежда като поредица от отделни административни стъпки, а като цялостен процес, който обхваща целия път на пациента – от началната профилактика и диагностичния процес, през лечението и медицинската експертиза, до етапите на рехабилитация и последващи грижи.
Под общата позиция са се подписали Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването; Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели; Националният алианс на хората с редки болести – България; Сдружението за развитие на българското здравеопазване и фондация „Една от 8“. Те настояват срещата да се състои в най-кратки срокове и поставят четири ключови теми за дебат:
- Бъдещето на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП);
- Трайно съществуващите проблеми с недостига на медикаменти и нуждата от по-устойчиви механизми за проследяване на наличностите и ранна реакция при риск;
- Предвижданите реформи в регионалните здравни инспекции, сектора на спешната медицинска помощ и работата на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);
- Необходимостта от провеждане на отделен, специализиран разговор относно бюджета на здравеопазването.
Пациентските организации изразяват опасения, че евентуално закриване, преобразуване или промяна в статута на НСЦРЛП крие сериозен риск от загуба на експертен капацитет, натрупан в сферата на оценката на здравните технологии, ценообразуването и реимбурсирането. Те настояват всяка стъпка към промяна да бъде предшествана от задълбочена оценка на въздействието и да включва ясни гаранции, че достъпът на пациентите до нови терапии няма да бъде затруднен, нито процедурите – забавени. Организациите настояват за изграждането на по-координиран механизъм за справяне с недостига на лекарства.
Представителите на пациентите поставят по-мащабен въпрос: дали планираните реформи реално ще направят системата по-достъпна за хората. Според тях разглеждането на регионалните здравни инспекции, спешната помощ и медицинската експертиза като изолирани обекти е неправилно, тъй като за всеки пациент това са взаимосвързани етапи. В общата си позиция те подчертават, че не защитават конкретни структури, а се борят за осигуряване на непрекъснат и последователен път на пациента през системата. Те настояват да бъдат привличани в процеса на планиране още в самото начало, а не когато решенията вече са взети.
Организациите настояват при всяка реформа да е предварително ясно какъв ще бъде крайният ефект за болните и как той ще бъде измерен. Сред приоритетите им е да разберат дали ще се съкрати времето за диагностика, дали ще се намали административната тежест при ТЕЛК и дали институциите ще работят по-свързано. Това е критично за хората с тежки заболявания: при раковите диагнози навременната терапия променя прогнозата, а при хроничните бъбречни заболявания ранното проследяване може да забави нуждата от диализа. При редките болести, където пациентите често губят години в търсене на диагностика и експертиза, е особено важно системата да бъде организирана около човека, а не около институциите.
Пациентските представители искат и специален фокус върху устойчивостта на бюджета и справедливото разпределение на средствата между профилактика, диагностика, иновации и лекарствена политика. На този фон, миналата седмица министърът на здравеопазването Катя Ивкова коментира на брифинг административните промени в ведомството. Във връзка с оставката на доц. Ангел Кунчев като главен държавен здравен инспектор, тя заяви: „Чистка в Министерството на здравеопазването няма. За нас е важно всеки държавен служител да работи за държавата“. Ивкова допълни, че напускането на доц. Кунчев не трябва да се свързва с провежданата административна реформа.