В септемврийския си икономически доклад анализаторите от „Ай Ен Джи тинк“ (ING think) посочват, че глобалната икономика все още показва стабилност въпреки поредица от предизвикателства като суши, екстремни горещини, търговски сблъсъци между САЩ и Канада, както и затруднени логистични пътища през Ормузкия проток. Карстен Бжески, който е главен икономист за еврозоната и ръководител на макроикономическите анализи в банката, подчертава, че през лятото влиянието на тези трусове е било изненадващо ограничено. Според него пазарите са станали по-адаптивни към несигурността, а бизнесът реагира по-бързо на настроенията, отколкото на реалните поръчки. Бжески обаче предупреждава, че тази устойчивост не е гарантирана, тъй като продажбите на облигации оскъпяват финансирането, а инвеститорите вече калкулират по-високи рискове като продължителен конфликт в Близкия изток и трайно високи цени на петрола.
Сравнителният анализ между докладите от 7 юли и 2 септември разкрива засилен ценови натиск. Поради променените геополитически очаквания около САЩ и Иран, банката повиши прогнозите за енергоносителите. Така за четвъртото тримесечие цената на петрола сорт Брент вече се очаква да бъде 80 долара за барел при предходна оценка от 74 долара, а за природния газ по нидерландския индекс TTF прогнозата скочи от 48 на 65 евро за мегаватчас. Това се отразява и на лихвената политика — Европейската централна банка се очаква да задържи депозитната лихва на 2,5 на сто през цялата следваща година, вместо да я намалява до 2,25 на сто. Паралелно с това банката ревизира нагоре доходността по десетгодишните държавни облигации: до 3,4 на сто за германските и до 4,9 на сто за американските.
За България септемврийският анализ предвижда по-неблагоприятна комбинация през следващата година, изразяваща се в съчетание от по-слаб икономически растеж и по-висока инфлация. Конкретните прогнози за страната показват следното:
- Средногодишната инфлация за 2026 г. се очаква да бъде 5,1 на сто при юлска прогноза от 4,9 на сто.
- За 2027 г. растежът на икономиката е понижен от 2,5 на 2,3 на сто, а инфлацията е увеличена от 2,9 на 3,3 на сто.
- За 2028 г. се предвижда растеж от 2 на сто и инфлация от 3,2 на сто — показатели, които не бяха заложени в юлското издание.
Същевременно прогнозите за годишния растеж на българския брутен вътрешен продукт (БВП) през третото и четвъртото тримесечие на 2026 г. остават съответно 2,6 и 2,3 на сто.
Въпреки леките корекции, България запазва по-висок растеж от еврозоната, за която банката предвижда 0,8 на сто през 2026 г. и 1,3 на сто през 2027 г. При останалите държави картината е разнопосочна: Полша остава с прогнозен растеж от 3,4 на сто, Унгария е с повишение на очакванията до 1,7 на сто, докато Чехия е с лек спад до 1,9 на сто. Румъния е в най-неблагоприятно положение със свиване на икономиката от 0,5 на сто и инфлация от 8,5 на сто. В глобален план за Китай се очаква ръст от 4,6 на сто, докато във Великобритания и Япония фокусът пада върху очаквани промени в лихвените нива през следващата година.