ЕС намалява бедността по-бавно, отколкото трябва, за да постигне целите си до 2030 г. Брюксел трябва да действа по-бързо и по-широко, най-вече заради децата, заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Роксана Мънзату на дебат на високо равнище в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
Двудневната пленарна сесия на комитета в Брюксел започна в сряда, а сред темите ѝ бяха технологичният суверенитет, бедността и достъпът до жилища.
Предисторията: ЕИСК обсъжда в Брюксел цифровата независимост на ЕС и бедността
Между 2019 и 2025 г. броят на хората в риск от бедност или социално изключване в ЕС е спаднал с 3,5 млн. До 2030 г. те трябва да са поне с 15 млн. по-малко в сравнение с 2019 г., сред които поне 5 млн. деца. „Истината е, че изоставаме“, каза Мънзату.
Тя поиска спадът да се оценява на фона на пандемията, енергийната криза и високите разходи за живот, които най-силно тежаха на най-уязвимите. Постигнатото е резултат от мерки на ниво ЕС, държави и региони за доходите, работните места и достъпа до социални услуги. Ако мерките не станат по-широки и по-бързи, целите до 2030 г. ще са много трудно постижими, предупреди тя.
Мънзату нарече стратегията на ЕС срещу бедността само начален етап на сложен процес, чийто успех зависи от общото изпълнение. Дългосрочната цел е Съюзът да помогне на държавите да изкоренят бедността до 2050 г. Европейските решения, настоя тя, трябва да се превърнат в практически действия, които стигат до хората на местно ниво.
Първият приоритет са децата. Те трябва да имат достъп до образование, грижи и основни услуги, а всяко дете в нужда да получава подкрепа. Комисията иска да укрепи Европейската гаранция за децата, за да не продължат неравенствата от ранна възраст и в зрелостта. Мънзату обясни, че броят на подпомогнатите деца сам по себе си не показва успех. Достъпните детски грижи дават възможност на майките да работят и да носят доход на семейството, каза тя.
Втори приоритет са хората с пречки пред влизането на пазара на труда. За тях от юли текат консултации с европейските социални партньори. Около всеки десети работещ в Европа е засегнат от бедност, с големи разлики между държавите. Комисията ще изготви следващата година препоръки по темата заедно с държавите и социалните партньори, като ще отчете особеностите във всяка страна.
За хората, които не могат да работят и разчитат на социални плащания, Брюксел иска да махне пречките пред достъпа до помощ. Комисията ще издаде следващата година сборник с добри практики. През 2027 г. тя ще насърчи обмен между държавите за това дали пенсиите стигат и как се подкрепят възрастните, защото населението застарява. Жилищата също са част от борбата с бедността, каза Мънзату.
Комисията ще продължи да се среща два пъти годишно с хора, които живеят или са живели в бедност, за да прецени дали решенията работят. Според Мънзату техният опит помага да се открият пропуските. Брюксел смята да събере коалиция срещу бедността с компании, благотворители и други партньори, включително европейските финансови институции, за повече и по-точно насочени инвестиции. Предстои и меморандум за разбирателство между Комисията и ЕИСК, който Мънзату свърза с конкретни ангажименти по стратегията.
Дискусията беше озаглавена „Премахване на бедността до 2050 г.: изпълнение на нашата колективна отговорност“. В нея участваха европейски институции, национални власти и граждански организации, които обсъдиха детската бедност, подкрепата за работещите с ниски доходи и парите за социални програми в следващия дългосрочен бюджет на ЕС.
Председателят на комисията по заетост и социални въпроси в Европейския парламент Ли Андершон смята, че напредъкът е прекалено бавен. Във видеообръщение тя каза, че от отговора на институциите на тревогите за цените на храната, отоплението и наемите зависи доверието в целия европейски проект. „Не може да има надеждни социални политики без икономически политики, които действително обезпечават този процес“, заяви Андершон. Тя настоя Европейският социален фонд да остане самостоятелен и по-силен, със собствен бюджет, управление и цели. Детската бедност и младежката безработица, според нея, трябва да са задължителен приоритет в националните програми, с повече участие на местните власти, социалните партньори и гражданските организации.
Ирландският министър на социалната закрила и на развитието на селските райони и общностите Дара Калъри разказа във видеообръщение за опита на страната си. Бедността не се преборва с една програма или с краткосрочно решение, а с дълготрайна стратегия и ясна отчетност, каза той. Ирландия има пътна карта за социално приобщаване с 63 действия на правителствено ниво и 25 водещи показателя, а целта ѝ е трайната детска бедност да падне под 3 на сто. Правителството следи изпълнението заедно с гражданския и доброволческия сектор, отчита се всяко тримесечие и внася годишен доклад в парламента. Така според Калъри има постоянен надзор и засегнатите общности се чуват.
Председателят на Европейската мрежа за борба с бедността Карлос Сусиас определи бедността като структурен проблем, който зависи пряко от политическите решения. Според него стратегиите трябва да се мерят по реалната промяна в живота на хората. Сусиас поиска адекватни схеми за минимален доход, достъпни жилища и социални цели, съобразени със следващата многогодишна финансова рамка на ЕС. Той настоя хората в бедност да участват в решенията, а политиките да отчитат, че жените са по-уязвими.
Продължение: Комисията и ЕИСК подписаха меморандум за общи действия срещу бедността