Парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия гласува „за“ на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги за продажба на стоки. Основната новост в нормативната уредба е предвиденото удължаване на гаранционния срок на продуктите с една година, в случай че те са били подложени на ремонт.
С предложените поправки в българското законодателство се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2024/1799, която поставя общи правила за стимулиране на ремонта на стоки. Заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Левент Мемиш представи законопроекта и подчерта, че той е ключов елемент от стремежа на Европейския съюз към развитие на устойчива и кръгова икономика. В мотивите към документа е заложено, че насърчаването на ремонта като алтернатива на закупуването на нови артикули ще доведе до по-дълъг експлоатационен срок на вещите и значително редуциране на количеството отпадъци.
Мемиш разясни, че законопроектът стъпва върху два основни механизма: стимулиране на ремонтите в рамките на законовата гаранция и улесняване на процеса след нейното изтичане. Продавачите ще бъдат задължени активно да насърчават потребителите да предпочетат поправката на несъответстваща на изискванията стока пред нейната замяна с нова. Търговците ще трябва да информират клиентите за правото им на избор между ремонт и замяна, като същевременно разясняват опцията за удължаване на гаранцията с една година при поправка. Важно уточнение е, че това едногодишно удължаване ще важи единствено за покупки, извършени след 30 юли 2026 г.
Втората съществена промяна касае задълженията на производителите след изтичане на първоначалния гаранционен период. Те ще бъдат длъжни да предлагат ремонтни услуги безплатно или срещу заплащане на разумна цена. За да се гарантира „ремонтопригодност“, към стоките ще се поставят изисквания за лесен достъп до резервни части, по-лесно разглобяване, както и предоставяне на нужните инструменти и техническа информация. Тази регулация обхваща конкретни продуктови групи:
- перални и съдомиялни машини;
- хладилни уреди;
- електронни екрани;
- прахосмукачки;
- мобилни телефони и таблети.
Законопроектът въвежда забрана производителите да възпрепятстват поправките чрез софтуерни или хардуерни техники, както и чрез ограничителни договорни клаузи, освен ако за това няма основателни и законни причини. Също така се изключва възможността за отказ от сервизно обслужване, мотивиран само от това, че стоката вече е била ремонтирана от външен доставчик. За улеснение на гражданите, България ще използва национално подразделение на общата европейска онлайн платформа за ремонт. Ресурсът ще бъде на български език, безплатен за ползване и ще позволява връзка между потребителите, сервизите, продавачите на обновени стоки и търговците на повредени уреди.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще поеме ролята на национално звено за контакт и ще администрира платформата. Тя ще определя условията за функционирането ѝ, ще разяснява правата на потребителите и бизнеса, както и ще санкционира нарушения, засягащи колективните интереси. Председателят на КЗП Александър Колачев отговори на депутатски въпрос, че за новите задължения не се налага осигуряване на допълнителен финансов ресурс. Той обаче акцентира, че предвид множеството нови задачи, които се възлагат на комисията, е необходимо тя да бъде подпомогната, за да запази ефективността на работата си.
На същото заседание комисията гласува и законопроект за промени в Закона за административното регулиране на производството на оптични дискове и матрици, който бе одобрен без дебати и с подкрепата на 20 депутати. Промените целят прецизиране на лицензионните понятия и въвеждат изискване информацията, нужна за административните процедури, да бъде събирана служебно.