Работещите от разстояние са изправени пред сериозни предизвикателства в съвременната дигитална работна среда, сочи анализ на Европейската конфедерация на профсъюзите. Проучването разкрива тревожни тенденции, свързани с прекомерното навлизане на технологиите в ежедневието на служителите.
Статистическите данни показват драстичен ръст на дистанционната заетост. Докато през 2019 година отдалечената работа беше по-скоро изключение, към момента всеки пети европеец (20,3%) работи частично или изцяло от дома си. Този феномен поставя редица въпроси относно границите между професионален и личен живот.
Ключов момент в изследването е установеното шесткратно увеличение на извънработното време сред служителите, които се трудят дистанционно. Паралелно с това работодателите все по-активно прилагат софтуерни решения за наблюдение на дейността на служителите, което поражда сериозни етични въпроси.
Клас-Михаел Щал, заместник-генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите, подчертава необходимостта от нови регулации. "Дистанционната работа трябва да предоставя повече гъвкавост и автономност, особено за хора с увреждания или такива, живеещи в отдалечени райони", заявява той.
Европейската комисия предприема конкретни стъпки към законодателно регулиране на дистанционния труд. В процес на разработка са правила, които да гарантират правото на работниците да се "изключват" извън работно време и да не бъдат постоянно достъпни за работодателите си.
Национално проучване сред български студенти разкрива интересни нагласи към бъдещата работна среда. 76% от младите хора определят баланса между работа и личен живот като водещ фактор при избор на работно място. Допълнително 60% предпочитат четиридневна работна седмица, а 65% биха искали съкратен работен ден.
Пазарът на труда обаче показва противоречиви тенденции. Според анализ на HR-компанията JobTiger, броят на предложенията за дистанционна работа в България е намалял наполовина през периода 2022-2024 година. Работодателите все повече насърчават връщането в офиса и ограничават възможностите за работа от разстояние.
Българското законодателство вече е предприело стъпки в тази посока, като в Трудовия кодекс е въведена нова разпоредба, позволяваща на служителите да не отговарят на служебни съобщения извън работното си време.
Европейската комисия продължава консултациите със социалните партньори, като целта е създаването на общи правила за целия Европейски съюз. Предстоящата директива се очаква да постави ясни граници между дигиталната свързаност и личното пространство на служителите.
Бъдещето на дистанционната работа тепърва предстои да бъде дефинирано, но едно е сигурно - технологиите и човешкият фактор ще продължават да си взаимодействат все по-комплексно в променящия се свят на труда.