Глобалната финансова архитектура е на прага на радикална промяна, при която дигиталните валути се очертават като сериозна алтернатива на досегашния монетарен модел. Експертът Милен Керемедчиев, бивш заместник-министър на външните работи, представя задълбочен анализ на тази нарастваща тенденция.
Според актуални проучвания, над 130 държави в момента проучват или активно разработват собствени цифрови парични системи. Русия е първопроходец в този процес, като вече обяви конкретен срок за въвеждане на националната си дигитална валута – септември 2026 година.
Ключовата характеристика на новия финансов модел е неговата независимост от досегашните картови разплащания, доминирани от американски технологични гиганти. Керемедчиев подчертава, че този подход представлява паралелна финансова система с потенциално по-бързи и гъвкави транзакции.
Контекстът на тази трансформация се разкрива на фона на сложните търговски отношения между САЩ и Европейския съюз. Годишният стокообмен между двете икономически сили възлиза на около 900 милиарда долара, като потенциалните търговски тарифи могат да предизвикат сериозни икономически сътресения.
Като илюстрация на възможните рискове, експертът посочва, че хипотетични 30-процентови мита върху европейски стоки биха нанесли съществени щети. Германската икономика например би могла да претърпи загуби от порядъка на 200 милиарда долара в рамките на три години.
Особено уязвими са секторите с висока добавена стойност, като автомобилостроенето. Производствените вериги в Европа биха понесли значителни икономически последствия при подобен сценарий.
Керемедчиев изразява надежда, че Европейската комисия ще успее да договори облекчени търговски условия, подобни на споразуменията с Великобритания. Дигиталните валути се разглеждат като допълнителен инструмент за постигане на по-голяма икономическа автономност.
Китай и Европейският съюз също демонстрират сериозен интерес към развитието на национални дигитални валути. Този процес се разглежда като стратегическа стъпка към преодоляване на доминацията на американския долар в международните финансови разплащания.
Същевременно експертите подчертават, че новата система няма да означава радикална промяна в контролните механизми, а по-скоро оптимизация на съществуващите финансови потоци с по-висока скорост и ефективност.
Международната общност все повече осъзнава необходимостта от алтернативни финансови инструменти, които да предложат по-голяма гъвкавост и независимост от доминиращите пазарни играчи.