Поскъпване на петрола с 10% би качило потребителските цени в България с между 0,5 и 0,9%. Към този извод стига анализ на Любомир Дацов, член на Фискалния съвет. По-реалистичен според него е ръст близо до горната граница.
Анализът проследява два сценария. Ако поскъпнат само суровият нефт и газът, цените растат с малко над 0,5%. Когато към тях се добавят рафинираните нефтопродукти, тоест горивата, ръстът стига до близо 0,9%.
Моделът е линеен: ефектът расте толкова, колкото поскъпва петролът. При поскъпване от 30% въздействието се утроява и цените биха нараснали с между 1,6 и 2,7%.
Най-тежко биха пострадали транспортът, химията, строителните материали и енергетиката. При 10% по-скъп петрол неметалните минерални продукти и химията биха поскъпнали с по 3,1%. Според Дацов в тези отрасли природният газ е основна суровина и източник на енергия.
Сухопътният транспорт би поскъпнал с 2,7%, водният и въздушният с около 1,9%. Горивата са основният разход в транспорта, затова двата сценария там дават много различен резултат, посочва Дацов. Електрическата и топлинната енергия биха поскъпнали с около 1,7%.
Водоснабдяването и въглищата са засегнати пряко с под 0,3%, но общото поскъпване надхвърля 1,2%. Според анализа причината е по-скъпият ток и транспорт. В част от отраслите косвеното въздействие надделява над прякото.
Храните биха поскъпнали с 0,7 до 0,8%, почти изцяло косвено.
Дацов е ползвал ценовия модел „разходи-продукция“. Изчисленията се опират на таблиците „Ресурси-Използване“ на Националния статистически институт за 2018-2022 г.