Цените в България растат по-бързо, отколкото средно в еврозоната. Годишната инфлация през октомври е 6% по предварителни данни на НСИ, тоест стоките и услугите са средно с 6% по-скъпи, отколкото преди година.
Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев пред Монетарния и финансов институционален форум (OMFIF) в София. Данните на НСИ за октомври се очакват в деня на форума, каза той.
Разликата личи и от септемврийските данни: средно в еврозоната инфлацията беше 3,8%, а в България по хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) 5,6%.
Радев не изключи Европейската централна банка да вдигне лихвите още, ако новите данни покажат по-упорито поскъпване. „Октомврийската пауза беше решение да оценим наличните данни, а не заключение, че затягането на паричната политика е приключило“, каза той.
На заседанието на 29 октомври Управителният съвет на ЕЦБ не промени трите основни лихвени процента, след като ги беше вдигнал през септември. Радев нарече решението правилно и подчерта, че е „наше решение“, защото и той е член на съвета. Паузата дава време да се види какъв ефект имат енергийният шок и затягането на финансовите условия.
Перспективите за инфлацията са по-лоши, отколкото през септември, и според Радев това трябва да личи в оценката на паричната политика. Голяма част от септемврийския ръст на цените в еврозоната идва от енергоносителите, които поскъпнаха повече, отколкото ЕЦБ предвиждаше в прогнозата си.
Това означава инфлация над очакваната и риск цените да останат по-дълго над целта на ЕЦБ от 2%. Банката вече повиши очакването си за общата инфлация през 2027 г. до 2,6%, а за базисната, която не включва най-променливите цени като енергията, до 2,5%.
Най-важният въпрос е докъде ще стигне поскъпването на енергията: до другите стоки и услуги, до заплатите и до очакванията на хората за цените. Засега базисната инфлация е сравнително стабилна и енергийният шок не се е пренесъл масово върху заплатите. Според Радев това е окуражаващо, но рисковете остават. Като добра новина той посочи, че дългосрочните очаквания за инфлацията са закотвени на 2%.
Еврозоната не заличава разликите между националните икономики и не отменя нуждата от разумни вътрешни политики, смята управителят, а инфлацията е пример за това. Общата парична политика задава рамка за стабилни цени, но тежест имат и вътрешното търсене, темпът на растеж на кредитите и условията, при които хората и фирмите заемат пари.
Радев смята, че централните банки и надзорът трябва да следят не само банките, но и рисковете от промени в икономическата, правната и регулаторната среда. Ако такива промени засегнат стабилността на банките, кредитирането или цената на заемите, независимата централна банка според него трябва да оцени последиците и да ги обясни публично.
Банките в България са добре капитализирани и разполагат с достатъчно свободни средства, каза Радев. Кредитите растат бързо, най-вече жилищните, затова БНБ трябва да действа превантивно в надзора и в правилата за банковата система. „Добрите показатели на банковия сектор не са основание за облекчаване на изискванията“, заяви той.