Двадесет и шест български компании са в класацията на 500-те най-големи фирми в Централна и Източна Европа за 2025 г., съобщи кредитният застраховател „Кофас“. България е пета в региона по брой, а „Лукойл Нефтохим Бургас“ е на 88-о място.
Бургаската рафинерия е сред четирите български компании в първите сто. Най-напред е „Български енергиен холдинг“ на 45-о място, следван от „Аурубис България“ на 55-о. „Лукойл-България“ е 93-та.
В предишното издание българските фирми бяха 27. Полша води с 172 компании, а на следващите места са Чехия (73), Унгария (62) и Румъния (59). По-малко от България имат Словакия (25), Литва (23), Хърватия (17), Сърбия (15), Словения (13), Естония (10) и Латвия (5).
„ЦИЕ Топ 500“ е 18-ото издание на проучването. В него влизат компании с оборот над 300 млн. евро за предходната календарна година. Банките, застрахователите и другите финансови институции не участват, а страните без нито една фирма с такъв оборот остават извън подреждането. Резултатите бяха обявени днес на онлайн събитие.
Най-голямата компания в региона е полският петролен конгломерат „Орлен“. Втора е чешката автомобилна „Шкода“, а трета е „Джеронимо Мартинс Полска“, която държи най-голямата верига магазини в Полша.
Петстотинте фирми общо са имали оборот 1,12 трлн. евро, с 2,9% повече спрямо година по-рано. Оборотът им е нараснал при 68% от фирмите, а по-висока нетна печалба имат 55%, или 277 компании.
Най-голям оборот има групата на минно-добивната, химическата, нефтопреработвателната, пластмасовата и фармацевтичната промишленост: 259,2 млрд. евро от 87 фирми. На второ място са автомобилите и транспортът с 207,6 млрд. евро, но там компаниите са най-много, 94. Трета е неспецифичната търговия, включително големите вериги, със 171,8 млрд. евро от 70 фирми.
Според Матеуш Дадей, регионален икономист на „Кофас“ за Централна и Източна Европа, най-големите трудности пред българските фирми скоро ще идват от цените на енергията и от пазара на имоти. „Пазарът на недвижими имоти в България расте много бързо и това поставя въпроси за устойчивостта на тази тенденция“, каза той в отговор на въпроси.
Дадей уточни, че не става дума непременно за имотен балон. Добави, че „евентуално рязко забавяне в строителния сектор би могло да се отрази и върху други компании в българската икономика“.
Икономистът коментира и данъка върху свръхпечалбите, който управляващите подготвят. За разлика от сходните данъци в други страни от региона, този обхваща и сектори, които не е задължително да са спечелили от сегашните колебания, например търговията. Дадей допусна, че някои фирми може да заложат еднократния данък в плановете си за бъдещи инвестиции.