Бедните семейства често нямат уреден жилищен статус или не могат да докажат собственост, а без това до алтернативно отопление се стига трудно. Това посочиха експерти на конференция в София за чистотата на въздуха и енергийната бедност.
На конференцията представиха изводите от анализ по проекта „Намаляване на замърсяване за бедни общности в София – етап на застъпничество“. Проектът се изпълнява от „Тръст за социална алтернатива“ с подкрепа на глобалната инициатива Breath Cities и цели по-чист въздух в столичния квартал „Факултета“.
Според анализа енергийната бедност у нас е колкото въпрос на доходи, толкова и на жилища. Много от пречките пред достъпа до програмите идват от жилищния статус на хората, а не от законите в енергетиката. Затова авторите свързват чистото отопление с липсата на актуална жилищна стратегия.
През 2024 г. в риск от бедност или социално изключване е бил 30,3% от населението на България, сочат данните в анализа. След страната ни в ЕС са Румъния с 27,9% и Гърция с 26,9%.
Според анализаторите България е сред държавите, в които климатичните политики имат пряк социален ефект. Всяко поскъпване на енергията и горивата засяга голяма част от хората, а те и без това са близо до прага на материална сигурност или под него.
Системите не са свързани, каза Даниела Михайлова, ръководител на правната програма към сдружение „Инициатива за равни възможности“. Енергийната, социалната и жилищната политика, както и общините, действат всяка за себе си, добави тя.
Изпълнителният директор на Breath Cities Сесилия Вака Джоунс обясни какво е искала да научи във „Факултета“: дали хората виждат ползата от алтернативното отопление и знаят ли как то може да подобри живота им.
За подмяната на печките на твърдо гориво и за подобряването на начина на живот е нужен цялостен подход, заяви Джена О'Кийф, председател на УС на фондация „Тръст за социална алтернатива“. Топъл и чист дом трябва да има всяко дете, смята тя.
Според изводите на проекта успехът на програмите не бива да се мери само с броя на сменените отоплителни уреди и със спестената енергия. Специалистите пишат, че „климатичният преход ще бъде социално устойчив само ако държавата приеме, че енергийната бедност не е периферен социален проблем, а структурен риск“.