Рафинерията в Бургас произвежда количества над вътрешното потребление на страната, каза председателят на икономическата комисия в Народното събрание Стефан Белчев в интервю за Диана Янкулова в предаването „Неделя 150“ по БНР.
„Вътрешното потребление в България е напълно гарантирано и износът на излишъци по никакъв начин няма да повиши цената и на дизела, и на бензина у нас“, заяви депутатът от „Прогресивна България“.
Ако износът се спре по изкуствен път, складовете може да прелеят и производството да спре по технологични причини, посочи Белчев. Той каза още, че държавата е реагирала навреме, когато цените на горивата минаха психологическите нива, за да се овладее натискът на инфлацията върху бизнеса и хората. Няма симпатии към нито един собственик, руски или друг, но е добре, че в България има работеща рафинерия, добави депутатът. Комисията за защита на конкуренцията прави проверки на „Лукойл“.
Разговорите по бюджета са продуктивни, каза Белчев. Плоският корпоративен данък и данъкът върху доходите на физическите лица остават, а банките, застрахователите, телекомите и големите търговски вериги ще плащат временна солидарна вноска от 33%, тоест данък върху свръхпечалбите. Налогът е едногодишен и ще действа до края на 2026 г., а обхватът на засегнатите бизнеси може да се разшири, но още нищо не е решено.
Целта на промените, обясни той, е фискална справедливост, без да се пипа основата на данъчната система. Вноската е извънредна, но наложителна мярка за балансиране на бюджета, а допълнителните приходи ще подпомогнат финансовата стабилност и ще дадат чиста стартова позиция за Бюджет 2027 след натрупаните наследствени дефицити.
По-широк обхват ще имат ваучерите за храна и данъчните облекчения за семейства с деца. Общините ще получат средствата, които всяка от тях е заявила, като няма да има привилегировани, за разлика от досегашната практика.
По базовите прогнози на Министерството на финансите от лятото дефицитът за следващата година беше 3,8, а сега се търси свиване точно до 3% от БВП. Подготовката на Бюджет 2027 минава при по-строг фискален контрол, в това число и от Европейската комисия. Белчев каза, че свиването на дефицита ще стане без сътресения за хората и без съкращаване на доходите заради финансовата дисциплина и новите приходни мерки.
Белчев определи като странна политическа атака намесата на БНБ в бюджетния дебат и посочи, че точно от тази институция най-малко се очаква да е част от политическия живот. Излизането на регулатор от експертния тон срещу фискални мерки на държавата не е икономически дебат, а опит за защита на други интереси, смята той. Според него парламентът е длъжен да защити обществения интерес и стабилността на цялата държава, а не само на банковия сектор.
За хазарта Белчев предлага строго регулиране и затягане на финансовия контрол вместо популистки мерки. Предвижда се начин през БНБ да се блокират незаконни плащания към нелицензирани хазартни платформи, включително такива, които работят с криптовалути. Приходите от такси в сектора ще се разпределят целево и поравно между младежки дейности, спорт, образование и здравеопазване.
„Хазартът, както и някои от потребителските кредити, наистина са бич за обществото, особено за по-бедната социална прослойка“, каза той пред БНР. Според него популистките решения биха тласнали сектора в сивата икономика, а записаното в закон без строг контрол остава на хартия. Връзката между хазарта и политиката, особено в миналото, е наболял проблем и се решава с институционална прозрачност, а когато парите отиват директно за обществено полезни каузи, субективният политически фактор се премахва.
Миналата седмица парламентът одобри нулев акциз за метан, природен газ и втечнен нефтен газ пропан-бутан, използвани за моторно гориво, до края на 2026 г.