Българската агенция по безопасност на храните даде предписания на производителите на две марки „свежо сирене“ да допълнят наименованието на продукта с думата „обезмаслено“. Финансови санкции няма да им налагат, съобщиха от агенцията.
Проверката дойде след журналистическо разследване за качеството на сиренето на пазара, при което в 2 от 5 купени млечни продукта на практика не е открита млечна мазнина.
Пробите са взети произволно. Става дума за продукти на ниски цени, на етикета на които пише „сирене“, „свежо сирене“ или „кашкавал“, а анализите са направени в лабораторията по изпитване на Националния център по безопасност на храните.
Три от пробите отговарят на изискванията за млечна мазнина. При една изобщо не се извлича мазнина за анализ, а при друга извлеченото количество е недостатъчно.
След сигнала БАБХ направи своя проверка на двата продукта. Според контролните органи и двете марки „свежо сирене“ отговарят на изискванията по състав, защото са произведени от обезмаслено сурово мляко с масленост 0,1%.
По преценка на агенцията проблемът е в наименованията на двете марки и в това, че етикетът не дава достатъчно информация на купувача.
От БАБХ отчитат, че проверките на млечни продукти и анализите на проби са се увеличили с 20%.
Богомил Николов от „Активни потребители“ обясни, че точно при този тип продукти купувачът най-лесно може да бъде подведен, че взема истинско сирене. При килограм сирене хранителното съдържание е много повече, отколкото при неузряло сирене, в което водата е с 10–15% повече.
Николов посочи, че потребителите са заблуждавани и при други стоки. Той даде пример с лабораторни тестове на айрян, при които е открито голямо количество нишесте.
Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, смята, че контролът в България изостава много. В Европа санкциите за такива заблуди стигат до затваряне на предприятия, а глобите са от десетки хиляди до стотици хиляди евро.
Според Караколев всичко, което в Европа не се консумира, идва в България заради ниските цени и слабия контрол по веригата, а името на страната като производител на качествена храна се руши. Самият той заяви: „В случая 40% от това, което консумираме, е пълен боклук.“
Браншовите организации смятат, че липсата на глоби е проблем.