Случайно наблюдение по време на експеримент в разгара на пандемията от COVID-19 води до неочаквано откритие за начина, по който се движим. Учени установяват, че хората имат вродена склонност да се движат "против часовниковата стрелка" при ходене – тенденция, която се проявява независимо от "културна среда", "пол" или това дали човек е "левичар" или "дяснорък".

Случайно откритие в експеримент за социална дистанция

Резултатите от изследването, публикувани в "Nature Communications", се раждат като страничен продукт на проект, първоначално насочен към това как пешеходците спазват "социална дистанция". Екип от "Университета на Навара" в Испания анализира видеозаписи на участници, движещи се в закрити помещения, когато забелязва удивителна закономерност: в "32 от 33" експериментални изпитания хората предпочитат движение "против часовниковата стрелка".

"Анализирайки експериментите, моите колеги съвсем случайно откриха, че в 32 от 33 изпитания, когато хората се движеха и завиваха, те явно предпочитаха завои против часовниковата стрелка", разказва доцент "Клаудио Феличани", работил по това време в катедрата по аеронавтика и астронавтика на "Токийския университет". "Това беше напълно неочаквано, защото интуитивно, когато хората се движат произволно, си представяш, че завиват така, както им е удобно, без каквото и да е ясно общо предпочитание."

Проверка на хипотезите: култура, пол, водеща ръка

Заинтригувани от наблюдаваната закономерност, учените от "Университета на Навара" се свързват с колеги от "Япония", за да проверят дали ефектът не е специфичен за определена страна или културен контекст. Заедно те разработват серия от нови експерименти в различни условия, с променливи "размери на групите" и разнообразни "демографски характеристики" – както в Испания, така и в Япония.

Резултатът се оказва удивително устойчив: предпочитанието към движение "против часовниковата стрелка" се запазва, независимо дали участниците се движат сами или в група и без значение дали са "мъже" или "жени", "левичари" или "дясноръки". Единственият фактор, който дава осезаемо влияние, е "възрастта". "У децата предпочитанието за движение против часовниковата стрелка е по-изразено, така че, изглежда, възрастта влияе върху това доколко силен или слаб ще бъде този ефект", отбелязва Феличани.

Изключване на визуални и физични обяснения

Изследователите тестват и ролята на зрението, като в отделни експерименти "затварят левия или десния очи" на участниците, за да проверят дали визуалното възприятие може да наклони движението в една посока. Резултатите показват, че това не е решаващ фактор – предпочитанието към движение "против часовниковата стрелка" остава, независимо кой очи е закрит.

Отхвърлени са и някои физични хипотези, включително влиянието на "силата на Кориолис" или "магнитното поле на Земята". На базата на наличните данни учените приемат, че тези фактори са малко вероятни обяснения за наблюдавания ефект, което насочва вниманието към по-дълбоки биологични и биомеханични причини.

Биомеханична загадка: асиметричният човек

Окончателният механизъм зад тази вродена склонност все още не е изяснен, но екипът смята, че ключът се крие в основните характеристики на човешката биология. "Никой от нас не е абсолютно симетричен и начинът, по който мозъкът на всеки човек обработва сензорната информация и я координира с движенията на мускулите, по всяка вероятност леко ни накланя в едната посока", обяснява д-р "Иньяки Ечеверрия Уарте" от "Университета на Навара".

Планират се по-детайлни експерименти с "индивидуални участници", а не само с групи, за да се открие конкретният биомеханичен механизъм – дали той е свързан с "равновесния апарат", "мускулния тонус", "микроасиметрии в скелета" или други фактори. Едва след подобни изследвания ще може да се говори за окончателно обяснение.

Практически приложения: от градската среда до спортните писти

Макар да изглежда любопитен детайл, откритието има потенциални приложения в "архитектурата", "градоустройството" и "управлението на тълпи". Ако хората по природа имат леко предпочитание да се движат "против часовниковата стрелка", това може да бъде взето предвид при "проектиране на пешеходни зони", "изходи при евакуация" и "разположение на коридори" в обществени сгради, за да се намали рискът от задръствания и хаос.

Изследователите отбелязват, че това може да обясни и една отдавна наблюдавана, но рядко анализирана практика: защо "спортните писти" традиционно са проектирани в посока "против часовниковата стрелка". Ако човешката биомеханика наистина "предпочита" този вектор на движение, то подобно подреждане на пистите не е просто историческа случайност, а интуитивно съобразяване с естествените наклонности на тялото.