Съдебна реформа в България: Какви са предложенията на Съюза на юристите?

Времето за съдебна реформа, обсъждана от години, отново е на дневен ред. Председателят на Съюза на юристите в България (СЮБ) Владислав Славов, даде да се разбере, че дълбоки промени в тази ключова сфера са повече от наложителни, но предупреди за риска от прибързани решения. Говорейки пред БТА, по време на семинар в Девин, той изтъкна необходимостта от внимателен подход, който да отчита както обществения интерес, така и професионалните стандарти.

За да подкрепи тезата си, Славов посочи като пример последната промяна в Конституцията. Според него, тази промяна, изготвена от анонимни автори, е била оценена като почти изцяло противоконституционна. Това е само един от случаите, според него, които демонстрират липсата на ефективност на досегашните реформи. Резултатите, както подчерта председателят на СЮБ, не задоволяват нито юристите, нито гражданите, нито европейските партньори.

В допълнение, Славов изтъкна влошеното състояние на съдебната система, което е утежнено от нефункционирането на ключови органи. Инспекторатът е без мандат от пет години, а Висшият съдебен съвет (ВСС) – от три години. "Те веднъж не могат да осъществяват нормално функциите си, защото членовете на тези органи са с изтекъл мандат, а на второ място – не могат да изберат титуляри на много важни длъжности – главен прокурор, председател на ВАС", подчерта той.

Дълги години се говори за съдебна реформа, но тя все още не е факт. Славов припомни, че страната ни е в реформа вече 35 години. Той отбеляза, че самата Конституция, приета през 1991 г. от Великото народно събрание, предвижда съдебна реформа. Първоначално предвидените промени, включващи създаването на ВСС, възстановяването на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС), както и създаването на апелативни структури, са били въведени с известно закъснение, поради натиска от самата съдебна власт.

Славов направи преглед и на различни стратегии за съдебна реформа, започвайки от 2001 г. с документи, известни като Стратегия за съдебна реформа. "Започнаха от 2001 г., имаше Стратегия, приета от правителството на Сакскобурготски, след това тя бе актуализирана. През 2009 г. – нова Стратегия, през 2014 г. – актуализирана Стратегия и някъде към 2020 г. отчетохме изпълнение на тези стратегии и резултатът е никакъв", категоричен е той.

Според Владислав Славов, ключов фактор за решаване на проблема е наличието на работещо Народно събрание. Той изтъкна необходимостта от постигане на съгласие в парламента, особено по въпроси като избора на членове на ВСС и Инспектората. "Това Народно събрание, като е натворило например изискване за 2/3 мнозинство при избор на ВСС и Инспекторат, в края на краищата, трябва да стигне до споразумение, за да може да избере парламентарната квота на ВСС, от една страна и да избере Инспектората, от друга страна, защото той се избира изцяло от парламента. Това никога не съм харесвал, не съм споделял и е абсурд за мен", заяви той.

За да се намери път напред, СЮБ предлага подход, напомнящ този, приложен в средата на 90-те години на миналия век. Тогава, три експертни екипа, водени от видни професори в областта на правото, са дискутирали и подготвяли решения за развитието на трудовото, административното и търговското право. Именно от тогава датира и Административно-процесуалния кодекс.

"Този пример ни дава основание и в момента да подходим по същия начин, защото считам, че се нуждаем от много сериозна реформа. И СЮБ за пореден път, но този път много по-ясно и категорично, направи това обръщение", посочи Славов. СЮБ предлага да се сформират три екипа от водещи юристи, които да разработят конкретни идеи. Първостепенна задача е да се преразгледа структурата и функционирането на ВСС, включително въпроси като постоянното му действие, наличието на колегии и процедурите за избор на членове. Вторият акцент е върху намаляването на парламентарната квота в съвета, която според Славов е прекомерна и дава възможност за политизиране. Третият екип ще се фокусира върху проблемите на съдилищата, включително преразглеждане на съдебната карта.

Според председателя на СЮБ, е необходимо преразглеждане на броя на съдилищата в страната, като се има предвид намаляването на населението, броя на делата и промените в движението на населението. "Отделен е въпросът, че може да се направят някои промени, които съм видял в Западна Европа и Скандинавските държави и които се оказаха много удачни. Първо, да се премахне една от четирите степени съдилища. Ние имаме районен, окръжен, апелативен и върховен. Нашето предложение, което е близко до вариант четири, е да се обединят районни и окръжни съдилища и в рамките на страната да се създадат от 50 до 70 броя единни първоинстанционни съдилища, които ще решават като първа инстанция всички дела и във всички случаи ще бъдат по-професионално и по-обективно правораздаващи, защото ще има по-голям брой съдии, което предполага специализация. Вместо пет, ще направим девет апелативни съдилища и до тук делата да спират", поясни Славов.

СЮБ предлагат и премахване на триинстанционното производство, като дела да стигат до Върховния съд само по изключение. Това би дало възможност за разтоварване на Върховния съд, който в момента е претоварен. Намаляването на неговия състав би спомогнало и за преодоляване на противоречивата практика.

По отношение на легитимността на главния прокурор Борислав Сарафов, както и позицията на Върховния касационен съд, Славов посочи, че въпросът е ясен. Той подчерта, че личната му позиция съвпада с тази на Върховния касационен съд и призова всички заинтересовани страни да се съобразяват с нея. "Щом той е казал нещо, трябва да се съобразяваме с него. Не може нито прокурорската колегия, нито прокурори да застанат срещу това, което е казал Върховният съд. Това е водещото", завърши Славов.