Зимна енергийна сигурност: България на прага на 2026 без руски газ — устойчива ли е системата?

Зимата на 2026 година се очертава като поредното изпитание за българската енергийна система, лишена от доскорошната си зависимост от руските доставки на природен газ. В условията на продължаваща геополитическа нестабилност и високи пазарни цени, възниква въпросът: подготвена ли е страната за нов студен сезон?

Край на руския газ: началото на нова парадигма

След официалното прекратяване на газовите доставки от "Газпром" през 2022 г., България беше принудена да преструктурира енергийния си микс. Макар че през последните две зими страната избегна сериозни кризи благодарение на благоприятни температури и добри договори за внос, 2026 изглежда по-непредсказуема.

Азербайджан: сигурен партньор, но с лимити

Договорите с азербайджанската държавна компания SOCAR предвиждат доставки до 1 млрд. куб. м годишно през интерконектора с Гърция (IGB). Това количество покрива около 1/3 от нуждите на България и се счита за ключов елемент в енергийната стратегия.

Все пак експертите предупреждават, че азербайджанският капацитет е ограничен, а при тежка зима и повишено търсене в Европа, цените могат да се повишат, а логистиката да се усложни.

LNG: решение с висока цена

България активно участва в терминала за втечнен природен газ в Александруполис, който започна пълна експлоатация през 2025 г. Благодарение на капацитет от над 5 млрд. куб. м годишно, този източник е потенциално стабилен, но с условие — конкуренцията с други страни и нестабилните цени на глобалния LNG пазар.

Освен това, преносът от терминала изисква допълнителна инфраструктура и резервиране на капацитет, което увеличава крайната цена за крайните потребители.

Съхранение в Чирен: резерв, но не и гаранция

Към април 2025 г. подземното хранилище в Чирен беше запълнено на над 87% — над 567 млн. куб. м от общ капацитет от 650 млн. Това покрива около 15–20% от зимното потребление.

Но при студена и продължителна зима запасите могат да се изчерпят за 6–8 седмици. Затова резервът сам по себе си не гарантира енергийна стабилност.

Междусистемни връзки: регионална сигурност чрез интеграция

България напредва в развитието на газовите си връзки с Румъния, Сърбия и Северна Македония. Това разширява възможностите за регионален обмен и подкрепа в критични моменти. Инициативата Vertical Gas Corridor (Гърция–България–Румъния–Унгария–Словакия) също придобива стратегическо значение.

Въпреки това, успешната интеграция зависи от политическа воля, координация и наличност на газ.

Какво предстои?

България се намира в сравнително по-добра позиция в сравнение с предходни години, но енергийната сигурност остава уязвима. Европейската солидарност, гъвкави търговски стратегии и национално планиране ще бъдат решаващи за избягване на кризи.

Ролята на енергийната ефективност, инвестициите в ВЕИ и дългосрочни договори за доставки ще определят дали зимата на 2026 ще остане в историята като още един стрес-тест или като началото на стабилен енергиен преход.

Дисклеймър:
Тази статия е аналитичен преглед от редакционния екип на BurgasMedia и отразява мнението на експертна група въз основа на текущите политически, икономически и социални събития.
Представените изводи не са прогнози или фактически твърдения, а хипотетично тълкуване на възможни сценарии.
Публикацията не носи отговорност за евентуални несъответствия с бъдещи развития и насърчава читателите сами да формират мнение, базирано на проверени източници.