Роден през 1850 г. в Медвен, той започва своя път като обикновен овчар, но в Априлското въстание участва като помощник-апостол в IV Пловдивски революционен окръг. След като преживява ужаса на турските затвори, по-късно той създава тритомните „Записки по българските въстания“ (1884–1892).

В тези страници Стоянов оставя главния мемоарен извор за Априлското въстание. В тях той описва отвътре подготовката и разгрома на Априлското въстание, неговите герои и жертви.

Зрелостта на Стоянов достига своя апогей по време на Съединението през 1885 г. Като председател на Българския таен централен революционен комитет, той е един от организаторите на Съединението. Стоянов остро критикува в печата руската политика. В писмо до Драган Цанков от 13 февруари 1886 г. той пише: „Ако и да не бяхме сполучили даже никакво съединение на 6 септември, само освобождението ни от руските офицери е велико само по себе си“. Той се противопоставя на политиката на руското правителство спрямо България.

Животът му завършва внезапно на 2 септември 1889 г. в Париж, по време на пътуване за Световното изложение, най-вероятно от перфорирана стомашна язва. Той умира едва на 38 или 39 години.