Една купа и един нов екип

Жечев играе за „Спартак“ още от 1958 г. През 1959 г. е европейски шампион с юношите, а през 1962 г., едва на деветнайсет, заминава за световното в Чили. В „Спартак“ израства и мъжкият футболист. Купата от 1968 г. е единственият му трофей със „Спартак“.

Четвърто лято на световно

Националният отбор е другата половина от тези години. Жечев играе на световното през 1966 г., после и през 1970 г. Всеки цикъл значи квалификации, пътувания, нови треньори и нови съотборници. А той остава в отбора.

През 1974 г. световното е във ФРГ. Дванайсет години на най-голямата сцена е дълго време за всеки, а за защитник още повече. Между 1962 и 1974 г. във футбола се сменя много: тактиката, темпото, начинът, по който се пази. Жечев минава през всичко това и все още е в групата.

За националния отбор събира 67 мача. Зад това число стоят години, в които треньорите сменят хора, а неговото име продължава да стои в списъка.

От тъча до скамейката

Когато спира да играе, Жечев не се откъсва от футбола. Хваща се на треньорска работа: след кратък период като помощник в „Левски“ води „Арис“, ПАС Янина, „Верия“ и „Ботев“ (Враца), а през 1981 г. се връща в „Левски“ като старши треньор.

Треньорът стои отстрани. Не може да спре атаката с крак, не може да поправи грешката сам. Може само да подготви отбора така, че грешките да са по-малко.

През 1982 г. „Левски“ печели Купата на България с Жечев начело. Четиринайсет години след първата си купа като играч на „Спартак“ той печели трофея и като треньор.

Сметката излиза проста. Три купи на България и две титли като футболист, една купа като треньор, четири световни първенства и 67 мача с националната фланелка. Между първия и последния от тези моменти минават две десетилетия.