Цената на петрола през следващия месец: несигурност на фона на конфликта Израел – Иран

Цените на петрола са изправени пред период на несигурност през следващите седмици, тъй като ескалацията на конфликта между Израел и Иран разтърси световните пазари. Военните действия в Близкия изток засилиха опасенията от възможни смущения в доставките на суровината и доведоха до рязки колебания в цените.

Израел и Иран вече няколко поредни дни си разменят ракетни удари – безпрецедентна ескалация, която незабавно се отрази на цените на суровините. Като реакция на разрастването на бойните действия, котировките на петрола скочиха рязко – сортът Брент отбеляза двуцифрен процентен ръст в един момент – тъй като пазарът отчита риска от прекъсвания в снабдяването от ключовия петролодобивен регион.

Възход на цените след военните удари

В петък цената на суровия петрол сорт Брент се повиши с около 7% само за ден, достигайки приблизително 75 долара за барел – най-високото равнище от януари насам. По-рано през същия ден котировките дори бяха скочили с над 13%, преди да се стабилизират, което е индикатор за обзелата пазара нервност. Подобен ръст отбеляза и американският лек суров петрол (WTI), като цената му се установи над 73 долара за барел.

Но не само петролът реагира така: цената на златото – традиционно убежище при кризи – също се изстреля до рекордни стойности на фона на напрежението, докато водещите фондови индекси по света се оцветиха в червено, тъй като инвеститорите избягваха риска. Рязкото поскъпване на енергоносителите подхрани опасенията от нов инфлационен натиск, което допълнително засили предпазливостта на пазарите.

Опасения за доставките и разрастване на конфликта

Един от ключовите фактори за рязкото покачване на цените е перспективата за смущения около стратегическия Ормузки проток. Приблизително една пета от световните доставки на петрол – около 18–19 млн. барела дневно – преминават през този тесен морски проход между Иран и Арабския полуостров. В контекста на сегашния конфликт Техеран вече предупреди, че може да затвори Ормуз – ход, който би ограничил драстично глобалните доставки и би тласнал цените стремително нагоре.

Освен това Иран заплаши всяка държава в региона, която подпомага Израел, пораждайки опасения, че конфликтът може да въвлече и други близкоизточни страни или дори световни сили. Наблюдатели отбелязват, че ако сблъсъците се разпространят към съседни петролопроизводителни държави или засегнат международното корабоплаване (например чрез атаки срещу танкери или петролни съоръжения), шокът за петролния пазар би бил много по-силен. Подобно разширяване на конфликта би могло да принуди големи сили като САЩ да се намесят, предвид залога за световната икономика.

Анализатори вече начертават и най-лошите сценарии. Някои прогнози вещаят, че при мащабен регионален конфликт цената на петрола би могла да надхвърли значително $100 за барел, като в крайни случаи се споменават дори нива от $200 и нагоре. Макар мнозина да смятат подобни крайности за малко вероятни – освен ако Ормузкият пролив наистина бъде блокиран (стъпка, която Техеран би предприел само в краен случай) – самата възможност за такъв изход добавя съществен „рисков марж“ към текущите цени.

Несигурност и икономически рискове

Поскъпването на петрола идва в момент, когато много икономики вече се борят с упорито висока инфлация. Нов скок в цените на енергията може отново да разгори инфлационния натиск в световен мащаб. Това поражда тревога у централните банки, които през последната година агресивно повишаваха лихвите, опитвайки се да укротят ценовия растеж.

В случай че енергийната инфлация отново се ускори, централните банки може да се почувстват принудени да запазят рестриктивната си парична политика за по-дълго или дори отново да повишат лихвите. Това би охладило икономическата активност и би повишило риска от рецесия. Подобен крехък баланс тревожи инвеститорите – един продължителен период на скъпа енергия, съчетан с високи лихви, би се отразил болезнено най-вече на икономиките, които зависят от внос на петрол.

Към момента на финансовите пазари преобладава волатилността, а участниците внимателно следят както геополитическите, така и паричните развития. Например Федералният резерв на САЩ и други водещи централни банки са изправени пред допълнителна несигурност, която трябва да отчитат при решенията си за лихвите. В същото време световни лидери призовават за деескалация на конфликта, осъзнавайки, че стабилността на глобалната икономика е заложена на карта.

Дисклеймър:
Тази статия е аналитичен преглед от редакционния екип на BurgasMedia и отразява мнението на експертна група въз основа на текущите политически, икономически и социални събития.
Представените изводи не са прогнози или фактически твърдения, а хипотетично тълкуване на възможни сценарии.
Публикацията не носи отговорност за евентуални несъответствия с бъдещи развития и насърчава читателите сами да формират мнение, базирано на проверени източници.