Следващият етап в развитието на носимите технологии вече не е броенето на стъпки или пасивното следене на съня, а амбициозната цел да се прогнозират заболявания години преди появата на първите симптоми. Големите играчи в сектора – "Oura", "WHOOP", "Samsung", "Apple" и "Google" – влизат в открита надпревара да създадат модели изкуствен интелект, които да предвиждат инфаркти, инсулти и деменция на база биометрични данни, събирани 24/7 от пръстени, часовници и гривни.

Гонка на прогнозите

Тази вълна от амбиции се опира на бързо нарастващ обем научни изследвания. През януари екип от "Станфордския университет" публикува в "Nature Medicine" работа, описваща модела "SleepFM" – фундаментална система, обучена върху над 585 000 часа нощни записи на съня на повече от 65 000 души.

Моделът успява да предсказва 130 различни заболявания – включително деменция, инфаркт, сърдечна недостатъчност и инсулт – само по данните от една нощ сън, и то с клинично висока точност. Според авторите, с развитието на масовите носими устройства за мониторинг на съня подобни модели могат да превърнат неинвазивното наблюдение на здравето в реално време в инструмент, обхващащ цели популации.

Компаниите в сектора вече влагат сериозни средства, за да превърнат тази наука в продукти за крайни потребители. Финландската "Oura", производител на смарт пръстени, достигна оценка от около 11 милиарда долара след набрани над 900 милиона долара в кръг Series E през октомври 2025 г., а през февруари 2026 г. представи първия си собствен модел ИИ, първоначално насочен към женското здраве.

"Google" в началото на май пусна ИИ "здравен треньор", базиран на моделите "Gemini" и интегриран в новото приложение "Google Health", с цел да привлече потребители и от конкурентни устройства. "Samsung" публикува изследване в "European Heart Journal Digital Health", според което смарт часовниците "Galaxy Watch" чрез анализ на вариабилността на сърдечната честота с помощта на ИИ могат да предсказват епизоди на загуба на съзнание.

Регулаторен сблъсък

Голяма част от напрежението в сектора е свързано с регулациите. През декември 2025 г. главният изпълнителен директор на "Oura" Том Хейл публикува колонка в "The Wall Street Journal", в която призова Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) да въведе нова категория – "цифрови скринингови устройства за здраве".

Идеята е тази междинна категория да застане между общите "wellness" продукти и пълноценните медицински изделия, подлежащи на строг държавен контрол. Въвеждането ѝ би позволило на носимите устройства да предупреждават потребителите за потенциални здравни рискове – например повишено кръвно налягане или признаци на сънна апнея – без да минават през многогодишния и скъп процес за одобрение като медицински изделия.

На 6 януари 2026 г. FDA направи стъпка в тази посока: комисарят Марти Макари обяви актуализация на ръководството за устройствата от категория "General Wellness", разширявайки определението за нискорискови продукти. Обновлението дойде шест месеца след като агенцията изпрати предупредително писмо до "WHOOP" заради функцията ѝ за измерване на кръвно налягане, която регулаторът класифицира като нерегистрирано медицинско устройство.

Човешката цена на постоянното наблюдение

Специалистите предупреждават, че скоростта на развитие на тези технологии носи рискове, които надхвърлят чисто регулаторните спорове. В доклад на Американската академия по неврология от март се отбелязва, че носимите устройства невинаги са достатъчно точни, могат да дават фалшиви аларми и да генерират непрекъснат поток от данни за здравето, който понякога увеличава тревожността, вместо да я намалява.

„Подобни устройства могат да имат и непредвидени последствия, в частност – засилване на тревожността“, посочва д-р Сара Бениш, професор по неврология в Университета на Минесота. За част от хората постоянните напомняния, графики и "рискови сигнали" се превръщат в източник на обсесивно следене на тялото и хронично безпокойство.

Алгоритмичната предубеденост остава another сериозен проблем. Системите на изкуствения интелект, обучени върху ограничени или демографски небалансирани набори от данни, показват по-ниска точност при работа с разнообразни групи от населението. Това повдига въпроса за това на кого всъщност тези прогностични инструменти помагат и на кого могат да навредят, ако дават неточни или подвеждащи сигнали.

Правозащитни организации в областта на личните данни обръщат внимание и на огромните обеми чувствителна биометрична информация, която се събира от носимите устройства. Често остава неясно как точно тези данни се съхраняват, споделят и монетизират, а условията за ползване са сложни и непрозрачни за обикновения потребител. В аналитичния материал на "Bloomberg" се отбелязва, че "неуловимият еднорог" на прогностичните здравни данни носи със себе си и дълбоко лични рискове.