Швейцарските ледници стигнаха до втория най-ранен "ден на загубата на ледника" в историята

Швейцарските ледници се приближават до пореден тревожен етап в историята на наблюденията. Очаква се на понеделник, 29 юни, те да изчерпят напълно натрупаните през зимата снежни запаси, достигайки т.нар. "ден на загубата на ледника" – моментът, от който нататък всяка капка топяща се вода директно намалява ледниковата маса. Това е вторият най-ранен случай, регистриран някога, и сигнализира за силно ускорено топене на леда в Швейцарските Алпи.

Година, която напомня за 2022-а
По данни на "ETH Zurich" и Службата за мониторинг на ледниците в Швейцария "GLAMOS" датата 29 юни отбелязва момента, в който снегът, натрупан през зимата, напълно се компенсира от топенето в долните части на ледниците. Единственият случай, когато тази критична точка е настъпвала по-рано, е 2022 г., когато "денят на загубата на ледника" е бил отчетен на 26 юни – година, която ръководителят на мрежата GLAMOS "Маттиас Хус" описва като "безусловно най-екстремната, регистрирана някога в Алпите".

Хус посочва, че 2026 г. е "поразително подобна" на рекордната 2022-а. През тази зима върху ледниците е паднал приблизително с 25% по-малко пресен сняг в сравнение със средните стойности за периода 2010–2020 г., а необичайно топлият май е ускорил топенето на снежната покривка. Допълнително усложняващ фактор е "сахарската пепел", натрупана върху ледниците през март, която е потъмнила повърхността им и е намалила способността да отразяват слънчевата светлина.

Когато белият сняг изчезне и се оголи сивият лед, той поглъща слънчевото излъчване много по-бързо. Така се задейства обратна връзка: по-тъмната повърхност поема повече топлина, ускорявайки топенето, което води до още по-бързо оголване на ледниковите поля.

Европа в хватката на екстремни жеги
Ранният "ден на загубата на ледника" се случва паралелно със смъртоносна гореща вълна, обхванала големи части от Европа. "Световната здравна организация" съобщава за над 1300 излишни смъртни случаи на континента от 21 юни насам, свързани с жегите. В "Германия" е подобрен абсолютният температурен рекорд с 41,3°C, а нови рекорди са отчетени и в "Белгия" и "Нидерландия".

Изследователи от инициативата "World Weather Attribution" подчертават, че подобни температурни екстреми биха били "практически невъзможни" без климатичните промени, предизвикани от човешка дейност. Тоест настоящите условия не са случайни аномалии, а част от по-широк модел на затопляне, който директно ускорява топенето на ледниците.

Три месеца напред спрямо нормалното
Маттиас Хус, който неотдавна е посетил ледника "Рона", описва ситуацията като драматична. Той разказва, че е наблюдавал загуба на приблизително един метър лед по вертикала само за десет дни. "Ние изпреварваме нормалното състояние с три месеца", казва Хус. По думите му средно за настоящия век "денят на загубата на ледника" обичайно настъпва не по-рано от средата на август.

Това означава, че сезонът, в който ледниците вече нямат защитна снежна покривка и започват директно да губят маса, се е изместил драстично напред във времето. Колкото по-рано настъпи този момент, толкова по-дълъг става периодът на интензивно топене до есента.

Свиващите се ледници: числа и тенденции
Обемът на швейцарските ледници е намалял с около 38% между 2000 и 2024 г. За последните 50 години страната е загубила приблизително 1200 ледника – от около 2500 до днешните около 1300. Тази драматична промяна се вижда не само в научните данни, но и в пейзажа: ледниковите езици се отдръпват, появяват се нови езера, а цели ледови маси изчезват.

С отстъплението на ледниците намалява и тяхната роля като резервоари, които подхранват големи реки като "Рейн" и "Рона". Водният режим става по-сезонен и по-нестабилен, а изследователите предупреждават, че с продължаващото топене това ще има все по-сериозни последствия – от напояването и водоснабдяването до хидроенергетиката и екосистемите надолу по теченията.

Свиващото се прозорче на възможностите
Перспективата, очертана от експертите, е тревожна. "Ако затоплянето продължи със същите темпове, както през последните десетилетия, до 2100 г. от ледниците ще останат само жалки фрагменти лед", предупреждава Маттиас Хус. Това означава, че сегашното поколение живее в период, когато съдбата на алпийските ледници се решава в реално време.

Ранното настъпване на "деня на загубата на ледника" през 2026 г. – второто най-ранно в историята – е пореден сигнал, че прозорецът за ефективни действия в областта на климата бързо се стеснява. Всяко лято, което започва с преждевременно изчерпване на снежните запаси, оставя ледниците без защита за по-дълго, ускорявайки необратимите промени в алпийската среда.

За учените това е още едно доказателство, че климатичната криза не е абстрактно понятие, а процес, който буквално се вижда в сантиметри и метри изчезващ лед. А за обществото – предупреждение, че решенията за намаляване на емисиите и адаптация към новите условия не могат да бъдат отлагани без последствия.