Андски кондор и тръбач лебед тежат по около 11 килограма, но кондорът харчи около пет пъти по-малко енергия на километър полет. Разликата в разхода е 79%, а кондорът маха криле около 0,1% от времето във въздуха, докато лебедът го прави в около 99%. Данните са от проучване в списание „Сайънс“, публикувано на 15 октомври 2026 г. Според проучването учебниковата класация, в която плуването е най-евтино, после идва полетът, а бягането е най-скъпо, не важи в дивата природа.

Проучването е на Института по поведение на животните „Макс Планк“ и Университета в Суонзи, а първи автор е Мартина Скако.

Данни от 850 птици и прилепи

Старата класация идва от измервания във водни резервоари, въздушни тунели и на бягащи пътеки. Във въздушния тунел въздухът е неподвижен. „Лабораторните правила ни казват, че кондорът и лебедът трябва да имат една и съща сметка за енергия“, казва професор Емили Шепард от Суонзи. Тя добавя, че наблюдението показва друго, защото едната птица се рее, а другата маха.

Екипът не е слагал нови предаватели и е събрал данни от проекти на 68 учени. Те включват 17 години GPS и акселерометри (сензори за движение) от 850 птици и прилепи от 38 вида, плюс четири години радарни данни за 12 размерни групи по-дребни летци. Общо видовете са 50, от около 12 грама до над 11 килограма. Следените животни тежат поне 250 грама, а анализът обхваща близо 195 хиляди прави отсечки от полети, например ежедневни прелитания и миграция.

Акселерометрите показват колко време животното маха и колко се рее, а GPS маршрутите се сверяват с моделите за вятър и възходящ въздух по пътя. Така за всеки метър се оценява разходът на енергия, нещо като разход на гориво на сто километра. Скако го описва като „икономия на гориво, природният еквивалент на мили на галон“.

Птици, които се реят, и птици, които махат

Анализът сам разделя видовете на две групи: едните се реят, другите махат. При първите по-тежките птици махат по-малко и харчат по-малко. Седем вида лешояди са прелетели общо над 4,3 милиона километра, като са махали само от 0,1% до 7% от времето. При тях топлите възходящи потоци обясняват разхода много повече от вятъра. По сметките на авторите кондорът излиза на нивото на плуваща риба със същото тегло, а според съобщението на института е дори по-евтино от плуването.

При видовете, които махат, средният разход съвпада с лабораторните предвиждания, но от полет на полет се колебае много повече. При 12 от 18 такива вида има полети, които излизат по-скъпи от учебниковия разход за бягане. Според Камран Сафи, друг старши автор, въздухът може да вдига разхода на тези птици, както и да го сваля: попътният вятър помага, насрещният пречи. Те често летят в условия с лоша икономия.

Пестеливият полет на птиците, които се реят, има цена. Те могат да летят само където и когато има възходящ въздух, затова плащат във време, не в енергия. Според Университета в Суонзи по-големите птици от тази група са по-ограничени откъде и кога да летят, а птиците, които махат, понасят по-променливи условия, но с по-висок разход.

Оценка на разхода вместо пряко измерване

Разходът на енергия е оценка от режима на полета, времето и вятъра, а не пряко измерване. Методът не отчита допълнителното усилие срещу насрещен вятър, което може да вдига нуждата от мощност с около 20%, така че влиянието на въздуха вероятно е по-голямо от отчетеното. Вятърът и възходящият въздух заедно обясняват около 14% от остатъчните различия, след като се вземе предвид размерът на тялото. Най-слабо проучени остават прилепите, океанските птици, които се реят, и дребните певчи птици.

Авторите виждат връзка с климата: „Ако атмосферните условия се променят, ще се промени и цената на полета“, казва Сафи. Това може да засегне маршрути, време на миграция и разпространение на видовете, но Скако уточнява, че проучването още не предсказва кои маршрути ще се променят.

Следващата стъпка е директно измерване на енергията, например с пулсомери, за да се уловят различията между отделните животни.