Народното събрание отхвърли на първо четене предложените изменения и допълнения в Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Законопроектът бе внесен от Ивайло Шотев и група народни представители от „Продължаваме промяната“ (ПП). Резултатите от гласуването в пленарната зала показаха 39 гласа „за“, шестима „против“ и 119 „въздържали се“, с което предложението не бе прието.

Основната цел на внесения законопроект беше повишаване на прага за задължителна регистрация по ЗДДС до 84 874 евро. В мотивите си вносителите посочват, че тази промяна би облекчила административната и финансова тежест за микро и малките предприятия, като същевременно стимулира предприемаческата среда. Според Ивайло Шотев от ПП, по-високият праг ще даде възможност на новосъздадените фирми да стартират дейност, без да бъдат незабавно натоварени с режима на ДДС. Той подчерта, че мярката би била от полза за хиляди малки търговци, занаятчии, стартиращи компании и хора, упражняващи свободни професии, позволявайки им да реинвестират средства в подобряване на качеството на своите продукти и услуги.

По време на дебатите Асен Василев от ПП аргументира внасянето на инициативата с липсата на подобно предложение от страна на Министерския съвет. Той призова за подкрепа на законопроекта, като предложи в периода между първо и второ четене да се проведе дискусия с Министерството на финансите (МФ) за уточняване на параметрите. Мартин Димитров от „Демократична България“ подкрепи идеята, определяйки я като „една от най-смислените реформи“, и спомена, че неговата политическа сила също разполага с разработен подобен проект.

От страна на „Възраждане“ беше заявена категорична подкрепа. Димо Дренчев посочи, че партията му ежегодно внася сходни предложения по време на бюджетните дискусии. Цончо Ганев добави, че прагът трябва да бъде увеличен незабавно, като същевременно изрази скептицизъм, че настоящото правителство ще предприеме подобна стъпка.

Против предложението се обяви Теменужка Петрова от ГЕРБ-СДС. Тя аргументира позицията си с настоящата криза в публичните финанси, заявявайки, че моментът е неподходящ за действия, които биха довели до намаляване на приходите в държавния бюджет. Тя допълни, че подобни стимули за малкия бизнес биха могли да се обсъждат на по-късен етап.

Константин Проданов от „Прогресивна България“ (ПБ) отбеляза, че въпросът се дискутира с МФ в хода на подготовката на бюджета за 2027 г. Той постави акцент върху необходимостта от анализ на фискалното отражение при евентуално поетапно увеличение на прага, за да се вземе информирано решение. Неговият колега Милен Трифонов потвърди, че съществува единомислие относно нуждата от преразглеждане на прага и изрази очакване Министерството на финансите скоро да представи собствен пакет от законодателни мерки в тази посока.