Мащабно научно изследване обединява 14 държави за опазване на Дунав

Международната научна общност постави началото на безпрецедентен мащабен проект за изследване на река Дунав, който обединява експертния потенциал на 14 държави. Официалното откриване на Петото съвместно проучване (JDS5) се състоя във Виена с амбициозната цел да картографира екологичното състояние на втората по големина европейска река.

Водещи учени от 100 научни институции ще проведат мащабно проучване на 108 стратегически точки по протежение на речното течение. Иновативната методология включва съвременни технологични подходи за идентификация на замърсители, включително анализ на микропластмаси и генетични следи от околната среда.

Федералният министър Норберт Точинг подчерта изключителното значение на трансграничното сътрудничество: „Този проект демонстрира как съвместните усилия могат да гарантират устойчивото управление на водните ресурси и опазването на биологичното разнообразие".

Ключов елемент в изследването е въвеждането на програма за „гражданска наука", разработена съвместно с Обединения изследователски център на Европейската комисия. Чрез нея местни общности и училищни класове ще участват пряко в процеса на вземане на проби и научен мониторинг.

Биргит Вьогел от Международната комисия за опазване на река Дунав (ICPDR) определи проекта като „покана за свързване" между научната общност и гражданите, които споделят отговорността за опазването на речната екосистема.

България има значителен принос към изследването, като координира експертни екипи от Изпълнителната агенция по околна среда, Българската академия на науките, Пловдивския университет и регионални лаборатории. Заместник-министър Атанас Костадинов подчерта историческата роля на страната, като припомни, че Конвенцията за сътрудничество е подписана именно в София през 1994 година.

Проучването обхваща внушителен участък от над 2 800 километра, като целта е да се съберат уникални данни за качеството на водите, които ще бъдат директно интегрирани в Плана за управление на Дунавския речен басейн през 2027 година.

Президентът на ICPDR Лидия Глобевник определи JDS5 като „еталон за трансгранично сътрудничество", който не само генерира научни познания, но и изгражда общност, разбираща значението на споделените водни ресурси.

Методологията на изследването включва иновативни подходи като анализ на екологична ДНК, мониторинг на микропластмаси и идентификация на нови потенциални замърсители, които не са част от стандартните национални програми.

Резултатите от проучването ще послужат за формирането на бъдещи екологични политики, като предоставят comprehensive картина на състоянието на речната екосистема и предизвикателствата пред нейното опазване.

Повече информация за JDS5 може да бъде намерена на официалния уебсайт www.danubesurvey.org, където заинтересованите страни могат да проследят напредъка на мащабния научен проект.