Битката за самостоятелното определяне на българския национален интерес продължава и до днес, като стремежът на страната ни е той да не бъде подменян от външни или вътрешни фактори. Този коментар направи Иво Михайлов от „Продължаваме промяната“ в декларация от парламентарната трибуна, припомняйки събитията около 9 август 1886 г. Тогава, в контакт с руското дипломатическо представителство, група проруски офицери осъществяват първия военен преврат в третата българска държава. По думите на народния представител, арестът на княз Александър Батенберг е бил наказание за неговата „дързост да защити българския национален интерес, а не руския“.

Историческият контекст на тази решителност започва със Съединението на Княжество България и Източна Румелия, което Михайлов определи не просто като политически или революционен акт, а като „защитен национален интерес“. Процесът стартира седем години след Освобождението, през 1885 г., когато Захари Стоянов застава начело на нов български таен централен революционен комитет в Пловдив. В редиците му се включват множество български офицери и революционери, за които 6 септември е бил свързан с голям риск, докато днес ние го почитаме като национален празник.

Михайлов изтъкна, че Съединението е подготвено без одобрението на Русия, без съгласието на великите сили и без разрешението на Османската империя. Цената за това самостоятелно решение е била висока: Русия оттегля своите офицери от българската армия, включително военния министър, опитвайки се да принуди държавата ни да отстъпи. Макар Великобритания първоначално да е била резервирана, тя бързо променя своята позиция в полза на защитата на Съединението.

След като Османската империя решава да не предприема военна намеса, на 2 ноември Сърбия обявява война на България. В решителния сблъсък при Сливница срещу сръбските генерали се изправят младите български капитани, а начело на армията застава лично княз Александър Батенберг, припомни в края на декларацията си депутатът.